Ришел Мийд - Индигова магия

— Зная, че не бива да го казвам — рече Ейдриън, — но мисля, че те обичам повече от всякога.

Улових ръката му и се опитах да не мисля колко щастлива ме накараха да се почувствам думите му, дори в тази ситуация на живот и смърт.

— Ела!

Напуснахме укритието си и открихме Алисия, просната на пода, опитваща се да се изправи. Сребриста сфера светлина висеше във въздуха до нея, като се люлееше и подскачаше покорно, в пълен синхрон с всяко нейно движение. Като ни видя, тя се озъби и махна с ръце, за да запрати сферата към нас. Предвидих атаката й и амулетът ми беше в готовност. Завъртях го около копринената му връв и изрекох бързо няколко думи, докато минавахме покрай нея. За миг между нас и нея избухна блестяща преграда, която в последния миг успя да погълне малките горящи стрели, които тя мяташе по нас. Преградата беше подобна на онази, която госпожа Теруилиджър бе използвала в парка, но трябваше да бъде призована на мига и не траеше дълго.

Не знаех какви са следващите планове на Алисия, но очевидно предстоеше нещо лошо. Направих магия за изпреварващо нападение, която никога досега не бях използвала — една от онези магии, с които госпожа Теруилиджър ми бе казала засега да не се занимавам. Изискваше много енергия и беше много мощна, ако се насочеше правилно, но в същото време изглеждаше измамно лесна, с елегантни ефекти. Просто запратих Алисия в другия край на помещението с мощна вълна, тъкмо когато щеше да се изправи. Тя политна назад и се удари в купчина кашони, пълни с коледна украса. Съдържанието им се разпиля близо до нея върху циментения под.

Магията ме бе замаяла, но успявах да се движа. Когато стигнахме до стълбите, призовах огнената топка, като я задържах ниско долу върху дланта си, все едно се готвех да търкулна топка от „Скийбол“ — макар че всъщност възнамерявах само да я нося. Помолих се да разтопи леда и след първите стъпки разбрах, че не съм сгрешила.

— Внимавай — предупредих Ейдриън. — Стъпалата още са мокри.

Изкачихме се до горе, но Алисия вече бе успяла да изпълзи след нас и да се изправи на крака. От подножието на стълбата тя призова същата магия, която и аз бях използвала срещу нея, запращайки невидима вълна от енергия към мен и Ейдриън, която ни събори на пода. Аз продължавах да държа огнената топка, въпреки предупрежденията на госпожа Теруилиджър, че така магията ще изсмуче силите ми. Когато Алисия ме събори, огнената топка отлетя от дланта ми и се приземи върху дивана на госпожа Теруилиджър. Имайки предвид, че бе тапициран с някаква евтина дамаска от седемдесетте години на миналия век, не беше съвсем изненадващо, че веднага лумна в пламъци.

Хубавото бе, че огънят разреши проблема с тъмнината. А лошото, че май в крайна сметка къщата все пак щеше да изгори до основи. Калистанът, който бе достатъчно чевръст, за да не се отделя от нас, когато слязохме в мазето, изприпка до мен. Разполагах само със секунда, за да взема решение.

— Претърси къщата за госпожа Теруилиджър — казах на Ейдриън. — Аз ще спра Алисия.

Разрастващият се огън хвърляше зловещи отблясъци върху лицето му, подчертавайки сгърчените му от мъка черти заради случващото се.

— Сидни…

— Това е един от онези пъти, когато се налага да ми се довериш, без да питаш — заявих. — Побързай! Открий я и я изведи навън.

Видях в очите му да преминават хиляди емоции, преди да се подчини и да хукне към другото крило на къщата. Пламъците вече обхващаха дневната, разпространяваха се твърде бързо, по начин, който вероятно беше магически. Сгъстяващият се дим ми даде една идея и аз изрекох заклинание, за да стане още по-плътен, създавайки мъглива стена пред вратата на стълбите, водещи към мазето. Тя позволяваше на мен и на дракона да се приютим за кратко, преди Алисия да се появи, разделяйки дима като със завеса.

— Онова… заболя — заяви тя.

Направих магия, която трябваше да я обвие в паяжини, ала те се разпаднаха още преди да я достигнат. Беше вбесяващо. Бях запомнила толкова много заклинания, ала тези „лечебни“ магии явно не се получаваха. Сега разбрах защо основната стратегия на госпожа Теруилиджър беше да се скатавам и тя да прикрива способностите ми. Как изобщо бих могла да се противопоставя на Вероника? Вярно, Алисия я бе надвила, но чак след като я бе омаломощила, както бе направила и с наставницата ми. Сега вече дори разбирах защо госпожа Теруилиджър ми каза да си взема оръжие — което, осъзнах, бях оставила в колата.

Ледената магия бе сработила, защото Алисия не я бе очаквала и предвидила. Единствената друга магия, която й бе подействала, беше ударната вълна — заклинание за напреднали, от което още се чувствах изтощена. Осъзнах, че трябва да направя още една подобна магия. Нямах представа дали съм способна, ала бях длъжна да опитам, тъй като това бе единственият ми шанс да…