Ришел Мийд - Индигова магия

— Защити себе си. И мен. И надявам се, Джаки. — Ръката му се стегна около мен. — Алисия беше самото зло. Виж какво причини на останалите вещици — какво искаше да причини на теб и госпожа Теруилиджър.

— Изобщо не я заподозрях — отроних унило. — Мислех се за умна. И всеки път, когато разговарях с нея, не й обръщах никакво внимание, възприемайки я като едно глупаво, разсеяно момиче. А междувременно тя ми се е надсмивала и е препречвала и парирала всеки мой ход. Унизително е. Не познавам много други подобни хора.

— Може би професор Мориарти срещу твоя Шерлок Холмс? — подсказа ми той.

— Ейдриън. — Нямаше нужда от повече думи.

Той внезапно се сепна и се вторачи в мен, забелязвайки одеянието ми за пръв път тази вечер, след като якето ми бе разкопчано.

— Ти носиш тениската си с моето лого „АЯЕ“?

— Да, никога не се впускам в магически битки без…

Немощно мяукане привлече вниманието ми. Взрях се в посока на звука и видях две зелени очи да ме фиксират изпод храста на отсрещната улица. Успях да се изправя и открих, че краката ми, макар и все още слаби, можеха отново да ме държат. Направих няколко несигурни крачки към храста, а Ейдриън тутакси се озова до мен.

Какво правиш? Имаш нужда от помощ.

Посочих натам.

— Трябва да проследим онази котка.

— Сидни…

— Помогни ми — замолих се.

Той не можа да устои. Придържайки ме с ръка, ми помогна да пресека улицата. Котката хукна между двата храста, после отново ни погледна.

— Иска да я последваме — заявих.

И го направихме, прекосявайки улици и задни дворове на къщи, а когато се озовахме на около четири пресечки от дома на госпожа Теруилиджър, котката се стрелна в парка. Цялата енергия, която имах, когато тръгнахме след животинката, се бе изпарила. Дишах накъсано и отново ми се виеше свят. Едва се сдържах да не помоля Ейдриън пак да ме вземе на ръце. Нещо в средата на парка привлече вниманието ми и ми осигури последния прилив на адреналин, за да се затичам напред.

И там, върху тревата, лежеше госпожа Теруилиджър.

Слава богу, беше в съзнание, но изглеждаше изтощена, също като мен. Следите от сълзи и мръсните петна по лицето й подсказваха, че е преживяла жестоко изпитание. Беше успяла да избяга от Алисия, но не без съпротива. Затова не я бяхме открили в къщата. Като ме видя, тя примигна от изненада.

— Ти си добре — пророни наставницата ми. — И ме намери.

— Котките ни доведоха — посочих аз.

Всичките тринайсет котки се бяха разположили в кръг около господарката си, за да се уверят, че е добре.

Тя ги погледна и измъчено се усмихна.

— Видя ли? Казах ти, че котките са полезни.

— И калистанът не се представи зле — осведомих я и погледнах към чантата си. Онези писъци, дето са като „трън в задника“ спасиха лицето ми да не бъде залято с киселина.

Ейдриън притисна длан към сърцето си в израз на престорено възмущение.

— Сейдж, да не би вече да употребяваш мръсни думи? Госпожа Теруилиджър вдигна глава и за пръв път го забеляза.

— И ти ли си тук? Съжалявам, че те забърках в тази каша. Зная, че едва ли си искал подобни неприятности да ти се стоварят на главата.

— Няма значение — усмихна се Ейдриън и отпусна ръка на рамото ми. — Някои неща си заслужават неприятностите.

Чувствах се много зле, задето бях изгорила до основи къщата на учителката си. Госпожа Теруилиджър, по очевидни причини, изглежда смяташе, че това е най-малкият й проблем. Не беше сигурна дали осигуровката ще покрие щетите, но от застрахователната компания бяха доста чевръсти и изпратиха свой служител, за да разследва случая. Все още чакахме присъдата им за размера на крайната сума за покриване на щетите, ала в доклада им не бе отразено намирането на каквито и да било следи от човешки останки. Част от мен вярваше, че не бях убила никого. А друга част се боеше, че пак ще се срещнем с Алисия. Какво глупаво сравнение бе направил Ейдриън? „Професор Мориарти срещу твоя Шерлок Холмс.“ Предполагам, че всеки, чието лице е било обсипано с тънки остриета и е бил зарязан в горяща сграда, ще се изпълни със злоба и желание за мъст.

След кратко разследване накрая се установи, че Вероника се намира в болница в Лос Анджелис, записана под името Джейн Доу 20 20 Името се използва, когато самоличността на лицето не е известна. — Бел.прев. .

Посещенията при изпадналата й в кома сестра бяха най-важната грижа на госпожа Теруилиджър и тя се надяваше, че навярно ще открие начин да развали магията.