Ришел Мийд: Индигова магия

„Ейдриън ще се шашне, като му кажа.“ После си спомних, че може да не го видя много дълго време. Мисълта попари всяко веселие.

— И така, какво ти е нужно? — попита домакинът ми. Втренчих се в него и действително ми се стори, че последния път превръзката беше на другото му око. Трябваше да обърна повече внимание. — Друг пистолет?

Добих делови вид и се върнах към настоящата задача.

— Не, сър. Всъщност и първият не ми потрябва, но ви благодаря, че ми го заехте. — Извадих оръжието от чантата и му го подадох.

Той го погледна набързо и го пъхна в едно чекмедже.

— Разреши ли проблема си? Можеш да го задържиш, ако ти трябва.

— Напускам страната. Предполагам, че ще срещна затруднения да го пренеса през границата.

— Съвсем правилно — кимна той. Грабна буркана с курабийките, отвинти капака и го наклони към мен. Отвътре се разнесе страхотен аромат. — Искаш ли една? Току-що ги направих.

Наистина съжалявах, че няма да мога да споделя това с Ейдриън.

— Не, благодаря, сър. През последните седмици поех повече от достатъчно захар. — Имах чувството, че май трябва да си извадя клиентска карта за „Пайове и разни други“.

— Аз пък мисля, че сега изглеждаш по-добре. Вече не си само кожа и кости. — Кимна одобрително, което ми се стори наистина странно и донякъде зловещо. — И къде отивате, хлапета?

— Мекс… О, Ейдриън няма да идва с мен. Аз заминавам с друг.

— Наистина ли? — Той плъзна стъкления буркан по плота. — Изненадан съм. Винаги съм си мислел, че когато си тръгвате оттук, се прибирате у дома, за да „потренирате“ насаме.

Усетих как страните ми пламват.

— Не! Няма такова нещо… Имам предвид, че ние сме само приятели, сър.

— И аз веднъж имах такъв приятел. Сали Сребърния зъб.

Лицето му доби отнесеното изражение, което се появяваше винаги, когато се канеше да разкаже някой виц.

— Съжалявам, наистина ли казахте…

— Никога не съм срещал жена като Сали — прекъсна ме той. — Двамата прекосихме заедно Швейцария и винаги сме пазили взаимно гърбовете си. Накрая се измъкнахме живи — на косъм — и тя пожела да се върне в Щатите и да се кротне. Ала не и аз. Разбираш ли, аз имах мечти. Тогава бях млад, а опасностите и славата ме привличаха. Изоставих я и отидох да живея с един оркнейски 24 24 Жител на Оркнейските острови — архипелаг в северната част на Шотландия. — Бел.прев. шаман. Отне ми две години и сума ти вижън куестове 25 25 Вижън куест — традиционен ритуал за търсене на видения, практикуван от някои северноамерикански индиански племена. Целта на търсещия е да получи вътрешно откровение чрез видение, което да определи смисъла и насоката на живота му. — Бел.прев. , за да осъзная грешката си, но когато се върнах, не я намерих. Когато нощем затворя око, все още виждам как онзи зъб блести като звезда. Това видение ме преследва, момиче. Преследва ме.

Намръщих се.

— Не мисля, че оркнейците практикуват вижън куест, сър.

Улф се наведе напред и размаха пръст пред мен. Окото му беше широко отворено.

— Поучи се от грешките ми, момиче. Не отивай при оркнейците. Не е нужно да имаш мистични видения, за да видиш това, което е под носа ти, чуваш ли ме?

Преглътнах.

— Да, сър.

След това се разбързах да си вървя. Реших, че май идеята да съм в друга страна, по-далеч от Малахи Улф, все пак може би нямаше да се окаже чак толкова лоша.

На следващата сутрин се приготвих да се сбогувам с Джил, но тя ме изпревари и цъфна на прага ми. За пръв път разговаряхме истински от сутринта след последния сън с Ейдриън.

Тя влезе в стаята и се намръщи, когато видя куфара.

— Наистина ли заминаваш?

— Да. И съм сигурна, че знаеш причината.

Тя скръсти ръце и ме погледна право в очите, без следа от смущението от последния път. Трудно ми беше да издържа погледа й.

— Сидни, не напускай Ейдриън заради мен.

— Много по-сложно е от това — отвърнах машинално.

Всъщност не е — заяви тя. — От всичко, което съм видяла и чула, ти просто се страхуваш. Винаги си контролирала и най-малката подробност в живота си. Когато не можеш — както с алхимиците — намираш начин да си възвърнеш самоконтрола.

— Няма нищо лошо в самоконтрола — троснах се аз.

— Само дето невинаги можем да го имаме и понякога това е за добро. Дори е страхотно — додаде новоизлюпената ми наставница. — Така е и с Ейдриън. Без значение колко силно се опитваш, няма да можеш да контролираш чувствата си към него. Не можеш да спреш да го обичаш и затова бягаш. Аз съм просто едно извинение.