Касандра Клеър - Град от кости

— Да.

— И когато ти каза „Клеъри не е Джонатан“, си имал предвид брат ми. И мама се е държала с мен така свръхпокровителствено, защото вече е била загубила едно дете.

Преди Люк да отговори, вратата на килията се отвори и влезе Гретел. „Аптечката“, която Клеъри си бе представяла като твърда пластмасова кутия с червен кръст върху нея, приличаше много повече на голяма дървена табла, пълна с бинтове, бурканчета с някакви течности и билки, които издаваха остра миризма на лимон. Гретел постави таблата до походното легло и даде знак на Клеъри да седне, което тя направи с неохота.

— Добро момиче — каза жената вълк, като потопи марля в едно от бурканчетата и почисти внимателно засъхналата кръв от лицето на Клеъри. — Какво се е случило с теб? — попита тя, недоумявайки защо лицето на Клеъри изглежда, сякаш е минало през ренде.

— И аз това се питам — каза Люк, като гледаше отстрани със скръстени ръце.

— Хюго ме нападна. — Клеъри се опита да не охка, когато стипчивата течност опари раните й.

— Хюго ли? — примигна Люк.

— Птицата на Ходж. Поне мисля, че беше неговата птица. Може да е била и на Валънтайн.

— Хюджин — каза тихо Люк. — Хюджин и Мунин бяха ловните соколи на Валънтайн. Мисля, че имената им означаваха Мисъл и Памет.

— По-скоро трябва да се казват Нападение и Убийство — рече Клеъри. — Хюго едва не ме ослепи.

— Така е дресиран. — Люк почукваше с пръстите на едната си ръка другата. — След Въстанието Ходж явно го е взел със себе си. Но той си е творение на Валънтайн.

— Точно както и Ходж — каза Клеъри, като трепна, когато Гретел започна да почиства дългата рана на ръката й, изцапана с мръсотия и кръв, а после направи спретната превръзка.

— Клеъри…

— Не искам повече да говорим за миналото — каза бурно тя. — Искам да знам какво ще правим сега. Валънтайн има двама заложници — майка ми и Джейс… и Бокала. А ние нямаме нищо.

— Не бих казал, че нямаме нищо — отвърна Люк. — Имаме голяма вълча глутница. Проблемът е, че не знаем къде е Валънтайн.

Клеъри поклати глава. Един кичур падна в очите й и тя нетърпеливо го отметна. Боже, колко съм мръсна , помисли си тя. Бих дала всичко — е, почти всичко — за един душ.

— Валънтайн има ли нещо като скривалище? Таен лагер?

— Ако има — каза дрезгаво Люк, — значи е успял да го опази в тайна.

Гретел приключи с Клеъри, която внимателно раздвижи ръката си. Зеленикавият мехлем, който Гретел беше намазала върху раната, бе намалил болката, но самата ръка още беше като вдървена.

— Чакай малко — рече Клеъри.

— Винаги съм се чудил защо хората казват това — рече Люк, без да се обръща към никого конкретно. — Никъде не съм тръгнал.

— Може ли Валънтайн да е някъде тук, в Ню Йорк.

Люк кимна.

— Възможно е.

— Когато го видях в Института, той дойде през портал. Магнус каза, че в Ню Йорк има само два портала. Един у Доротея и един — у Ренуик . Този у Доротея е разрушен, освен това не мога да си представя, че ще се крие там, така че…

— Ренуик ли? — Люк изглеждаше изумен. — Ренуик не е име на ловец на сенки.

— Ами ако Ренуик изобщо не е човек? — каза Клеъри. — Ако е място? Ренуик. Като ресторант или… или хотел, или нещо подобно.

Очите на Люк изведнъж се разшириха. Той се обърна към Гретел, която се приближаваше към него с аптечката.

— Трябва ми телефонен указател — каза той.

Тя спря насред движението си и протегна напред таблата с жест на обвинение.

— Но, сър, вашите рани …

— Забрави раните ми и ми донеси телефонен указател — тросна се той. — Намираме се в полицейско управление, не може да няма някакви стари указатели.

С надменно негодувание Гретел сложи таблата на пода и с маршова стъпка излезе от килията. Люк погледна Клеъри над очилата си, които се бяха смъкнали на носа му.

— Умно момиче.

Клеъри не отговори. Стомахът й се беше свил на топка. Изкушаваше я една мисъл, която се бореше да изплува в съзнанието й, ала тя не й позволи. Не й се искаше да хаби енергия за нещо, което не беше най-важното в момента.

Гретел се върна с някакво омърляно издание на Жълти страници и го подаде на Люк. Той запрелиства страниците, докато жената вълк обработваше раната му с лепкави мехлеми.

— Има седем души с фамилия Ренуик в телефонния указател — каза най-накрая той. — Но никакви ресторанти, хотели или други такива. — Побутна очилата си нагоре, но те отново се плъзнаха надолу. — Въпросните Ренуик не са ловци на сенки — рече той, — а на мен ми изглежда малко вероятно Валънтайн да отседне в дома на мундани или долноземци. Макар че може би…