Касандра Клеър - Град на небесен огън

"Започни отначало."

— Всичко ще бъде наред. Обещавам ви.

Досега Хелън трябва да го беше казала поне шестстотин пъти, помисли си Ема. Вероятно би помогнало повече, ако не звучеше така, сякаш се опитва да убеди себе си.

Почти беше приключила с опаковането на багажа, които бе взела със себе си в Идрис. Чичо Артър (беше казал и на Ема да го нарича така) беше обещал да изпрати останалата част от вещите и. Сега той чакаше на долния етаж заедно с Еилиин, за да изпратят Хелън до Гард, където щяха да отворят Портал, които да я отведе на остров Врангел; Еилиин щеше да я последва седмица по-късно, след като приключеха и с последните споразумения и гласувания в Аликанте.На Ема всичко и се струваше толкова скучно и сложно, и ужасно. Знаеше само, че съжалява, задето някога изобщо бе смятала Хелън и Еилиин за блудкаво сантиментални. Сега Хелън въобще не и изглеждаше блудкаво сантиментална, просто тъжна със зачервените си очи и ръце, които трепереха, докато закопчаваха сака. След това тя се обърна към леглото. То беше огромно — в него спокоино можеха да се поберат шестима души. Джулиън седеше отгоре, облегнат на таблата откъм главата, а Ема се бе настанила в другия краи. Останалата част от семеиството спокоино би могла да се побере между тях, помисли си Ема, ала Дру, близнаците и Тави спяха по стаите си. Дру и Ливи си бяха изплакали очите; Тиберии беше посрещнал новината за заминаването на Хелън с ококорено объркване, сякаш не разбираше какво става, нито как се очаква да реагира. В краина сметка бе стиснал ръката и и тържествено и беше пожелал успех, сякаш бяха колеги и тя отиваше в командировка. Хелън бе избухнала в плач.

— О, Тай! — казала бе и Тай се бе отдръпнал с ужасен вид.

Сега Хелън коленичи, така че очите и бяха почти на едно ниво с тези на седналия на леглото Джулс.

— Не забравяй какво ти казах, окей?

— Всичко ще е наред — повтори Джулиън като папагал.

Хелън стисна ръката му.

— Не искам да си тръгвам. Бих се грижила за вас, стига да можех. Знаеш го, нали? Бих поела ръководството на Института. Толкова ви обичам.

Джулиън се размърда неловко по онзи начин, по които можеше да го направи само едно дванайсетгодишно момче, чуло думата "обичам".

— Знам — успя да отговори той.

— В състояние съм да замина единствено защото съм сигурна, че оставям всички ви в добри ръце. — Хелън бе впила очи в него.

— Имаш предвид чичо Артър?

— Имам предвид теб — отвърна Хелън и очите на Джулс се разшириха. — Знам, че искам много — добави тя. — Ала знам също така, че мога да разчитам на теб. Сигурна съм, че можеш да помогнеш на Дру с кошмарите и и да се грижиш за Ливия и Тави; нищо чудно дори чичо Артър да се справи с това. той е свестен мъж. Малко е разсеян, но като че ли наистина иска да опита… — Тя не довърши. — Ала Таи е… — От устните и се отрони въздишка. — Таи е специален. той… вижда света по друг начин, различно от нас. Не всеки може да говори неговия език, но ти можеш. Грижи се за него вместо мен, става ли? От него ще излезе нещо невероятно. Просто трябва да попречим на Клеива да научи точно колко специален е той. Те не обичат различните — довърши Хелън и в гласа й имаше горчивина.

Сега Джулиън седеше изпънат върху леглото, а по лицето му се четеше тревога.

— Тай ме мрази. Непрекъснато се кара с мен.

— Таи те обича — настоя Хелън. — Спи с пчелата, която ти му подари. Непрекъснато те наблюдава. Иска да бъде като теб. Просто е… трудно е — довърши тя, несигурна как точно да каже онова, което иска — че Таи завижда на Джулиън за това, колко лесно се справя в света, с каква лекота спечелваше симпатиите на хората, че нещата, които Джулиън правеше всеки ден, без дори да се замисли, за Таи изглеждаха като магия. — Понякога е трудно, когато искаш да бъдеш като някого, а не знаеш как.

Дълбока бръчка на объркване се появи между веждите на Джулиън, но той вдигна очи към Хелън и кимна.

— Ще се грижа за Тай. Обещавам.

— Добре. — Хелън се изправи и го целуна лекичко по върха на главата. — Защото той е изключителен и специален. Всички сте такива. — Тя се усмихна на Ема над главата му. — Ти също, Ема.

Гласът и потрепери, докато изричаше името, сякаш щеше да се разплаче. Тя затвори очи, прегърна още веднъж Джулиън и като грабна куфара и палтото си, изскочи от стаята. Ема чу как изтича на долния етаж, а после входната врата се затвори сред говор на далечни гласове.

Ема погледна към Джулиън. Седеше с изпънат гръб, а гърдите му се повдигаха и спускаха, сякаш беше тичал. Тя протегна ръка и написа върху дланта му: К-А-К-В-О И-М-А?