Касандра Клеър - Град на небесен огън

— Никога досега не е проявявал какъвто и да било интерес към мен. Не виждам защо му е да започва сега.

Изабел сви рамене и се уви по-плътно в плаща си.

— Никога не е имал интерес към когото и да било, освен към Клеъри и Джейс, но това не означава, че няма да го направи. Себастиан не е глупак. — Изрече го неохотно, сякаш и беше неприятно да му признае дори това. — Клеъри би сторила всичко за теб.

— Клеъри би сторила всичко и за теб, Изи. — Тя го погледна със съмнение и Саймън улови лицето и в шепата си. — Е, добре, ако няма да си далеч оттук за много дълго, за какво е всичко това?

Изабел направи физиономия. Бузите и устните и бяха розови, зачервени от студа. На Саймън му се искаше да долепи хладните си устни до неините, така пълни с кръв и живот, и топлина, ала си даваше сметка, че родителите й ги гледат.

— Чух Клеъри, когато се сбогуваше с теб. Каза, че те обича.

Саймън я зяпна.

— Да, но не по този начин… Изи…

— Знам го — заяви Изабел. — Моля ти се, разбира се, че знам. Просто… тя го изрича с такава лекота… същата, с която и ти и отговаряш, а аз не съм го казвала на никого. На никого, с когото нямам кръвна връзка.

— Само че ако го кажеш — отвърна Саймън, — може да бъдеш наранена. Ето защо не го правиш.

— Ти също. — Звездите се отразяваха в големите и черни очи. — Може да бъдеш наранен. Аз бих могла да те нараня.

— Знам — отговори Саймън. — Знам и не ме е грижа. Веднъж Джейс ми каза, че ще стъпчеш сърцето ми под високите си токчета, но то не ме спря.

От устните на Изабел се откъсна кратък, слисан смях.

— Наистина ли го е казал? И ти въпреки това не си избягал?

Саймън се приведе към нея; ако имаше дъх, той щеше да раздвижи косата й.

— Бих го сметнал за чест.

Изабел завъртя лице и устните им се докоснаха. Неините бяха топли до болка, а ръцете и правеха нещо… разкопчаваха плаща и, помисли си Саймън за миг, но тя нямаше намерение да започне да се съблича пред цялото си семеиство, нали? Не че Саймън бе сигурен дали ще има твърдостта да я спре. Та тя беше Изабел и почти — почти — беше казала, че го обича.

Устните й се раздвижиха до кожата му.

— Вземи това — прошепна тя и Саймън усети нещо студено върху тила си и гладкия допир на кадифе, когато тя се отдръпна и ръкавиците и докоснаха гърлото му.

Погледна надолу и върху гърдите си видя да грее кървавочервен квадрат. Неиният рубинен медальон. Наследствен нефилимски предмет, омагьосан така, че да долавя демонска енергия.

— Не мога да го приема — каза той, слисан. — Из, той сигурно струва цяло състояние.

Изабел изпъчи рамене.

— Това е просто заем, не подарък. Задръж го, докато отново се срещнем. — Тя прокара облечените си в ръкавица пръсти по рубина. — Според една стара история медальонът е дошъл в семеиството ни чрез един вампир. Така че ми се струва правилно.

Изабел, аз…

— Недеи — прекъсна го тя, макар че Саймън и сам не знаеше какво възнамеряваше да каже. — Не го изричай, не и сега.

В следващия миг Изабел вече се отдръпваше от него. Зад нея Саймън виждаше семеиството и, всичко, което беше останало от нкшоркските нефилими. Люк вече беше минал през Портала, а Джослин тъкмо се канеше да го последва. Алек се появи иззад ъгъла на Института с ръце в джобовете си, хвърли поглед към Изабел и Саймън, повдигна вежди и продължи по пътя си.

— Просто недей… недей да излизаш с някоя друга, докато ме няма, окей?

Саймън зяпна подире й.

— Това означава ли, че сме гаджета? — попита той, ала Изабел само се усмихна лекичко и затича към Портала.

Саймън я видя как улови Алек за ръката и двамата прекрачиха заедно. След тях премина Мерис, после Джейс и накрая, последна от всички — Клеъри, застанала до Катарина и обгърната от припукващата синя светлина.

Тя му смигна и пристъпи в Портала. Саймън видя как вихрушката я погълна и ето че нея вече я нямаше.

Саймън сложи ръка върху медальона на гърдите си. Стори му се, че усеща туптене вътре в камъка, жив пулс. И то бе почти като отново да има сърце.

Клеъри сложи сака си до вратата и се огледа.

Чуваше как майкаи и Люк се движат наоколо — оставиха багажа си, запалиха магическата светлина в къщата на Аматис. Клеъри се стегна. Все още не знаеха как точно Себастиан бе успял да се добере до Аматис. Въпреки че членове на Съвета бяха огледали мястото за опасни материали, Клеъри познаваше брат си прекалено добре. Ако беше поискал, щеше да унищожи всичко в къщата просто, за да им покаже, че може да го направи — да превърне диваните на трески, да пръсне огледалата на късчета, да счупи прозорците на парченца.