Касандра Клеър - Град на небесен огън

Приличаше на гигантски плужек; единствената дупка в лъскавото му сиво тяло беше паст, пълна с неравни зъби. Клеъри го позна. Беше виждала същия демон в Аликанте, тътрещ хлъзгавото си тяло през купчина кръв, стъкло и захарна глазура. Демон Бегемот.

Тя посегна към камата си, ала Джейс вече се бе хвърлил напред с меч в ръка.

Политна във въздуха и се приземи на гърба на чудовището, забиваики оръжието си дълбоко в безоката му глава. Клеъри отстъпи назад, когато Бегемотът започна да се мята конвулсивно, пръскаики пареща демонска кръв, а от гърлото му се надигна пронизителен вои. Вкопчен в гърба на демона и обливан от кръвта му, Джейс забиваше оръжието си все по-дълбоко и по-дълбоко, докато с един гъргорещ писък създанието се сгромоляса на земята. Стискаики го здраво с колене, Джейс остана на гърба му до последния момент, след което се претърколи и скочи на крака.

За миг се възцари тишина. Джейс се огледа наоколо, сякаш очакваше от сенките да изскочат още демони, ала в стаята нямаше никои друг освен Себастиан, който се бе изправил на крака и сега стоеше насред завършения кръг от руни.

Той вдигна ръце и бавно заръкопляска.

— Отлична работа. Справи се с демона просто великолепно. Обзалагам се, че татко би ти дал златна звезда. Но да не си губим времето с празни приказки. Несъмнено вече знаете къде се намираме, нали?

Очите на Джейс обходиха стаята и Клеъри проследи погледа му. Светлината зад прозорците бе отслабнала мъничко и сега тя по-ясно можеше да различи подиума. Върху него имаше два огромни… "трона", като че ли беше единствената дума, с която можеха да бъдат описани. Бяха направени от слонова кост и злато и до тях водеха златни стъпала. Върху извитата облегалка за гърба на всеки от тях беше гравиран ключ.

— Бях мъртъв — проговори Себастиан, — и ето; живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на Ада.* — той описа широк жест по посока на двата стола и Клеъри изведнъж осъзна, че до левия трон стой някои — тъмен ловец на сенки в червено облекло. Жена, коленичила и сключила ръце пред себе си. — Това са ключовете, изработени като тронове и дадени ми от демоните, които властват над този свят, Лилит и Асмодей.

* Откровението на Йоана, 1:18. — Бел. прев.

Тъмните му очи се спряха върху Клеъри и тя почувства погледа им като ледени пръсти, плъпнали по гръбнака й.

— Не знам защо ми показваш това. Какво очакваш? Възхищение? Няма да го получиш. Можеш да ме заплашваш колкото си искаш — знаеш, че не ме е грижа. Джейс не можеш да заплашваш — у него гори небесният огън и ти не можеш да го нараниш.

— Нима? Кои знае колко от небесния огън е останал във вените му след онази заря в пустинята? Онзи демон здравата те разтърси, нали, братко? Сигурен бях, че няма да си в състояние да се справиш напълно с мисълта, че си убил някого от собствената си раса.

— Ти ме принуди да извърша убииство — каза Джейс. — Не моята ръка държеше ножа, отнел живота на сестра Магдалена. А твоята.

— Щом така предпочиташ. — Усмивката на Себастиан бе ледена. — Ала има и други, които мога да заплаша. Аматис, изправи се и доведи Джослин.

Клеъри усети как остри късчета лед плъзнаха по вените и и се опита да надене на лицето си безизразна маска, докато коленичилата жена се изправяше. Деиствително беше Аматис, със сините си очи, които така смущаващо приличаха на тези на Люк. По устните й се разля усмивка.

— С удоволствие — заяви тя и излезе от стаята, а краят на дългото и червено палто се влачеше след нея.

Джейс пристъпи напред с нечленоразделно ръмжене… и спря на няколко крачки от Себастиан. Протегна ръце, ала те сякаш срещнаха невидима прозрачна стена.

Себастиан изсумтя.

— Сякаш ще допусна да се доближиш до мен с целия онзи огън, заключен в тялото ти. Веднъж ми беше предостатъчно.

— Значи, ти е ясно, че мога да те убия — каза Джейс и докато ги гледаше, застанали един срещу друг, Клеъри неволно си помисли колко много си приличат и едновременно с това — колко са различни… като лед и огън: Себастиан, изтъкан от бяло и черно, и Джейс, горящ в червено и златно. — Не можеш да се криеш тук до безкрай. Ще умреш от глад.

Себастиан направи бързо движение с пръсти, като Магнус, когато правеше магия, помисли си Клеъри, и в същия миг Джейс бе запратен назад — политна във въздуха и се блъсна в стената зад тях. Дъхът на Клеъри секна, когато се обърна рязко и го видя да се свлича на земята с кървава рана на главата.

Себастиан издаде звук на задоволство и отпусна ръка.