Касандра Клеър - Град на небесен огън

Нещо в това, колко съвършено нормален бе тонът му, уталожи притеснението на Клеъри. Тя си събу ботушите, съблече тениската и панталоните си и се приближи до ръба на водата. Хладка, но не и студена, тя се плискаше около глезените й. Джейс вдигна очи към нея и се усмихна. А след това погледът му се спусна от лицето надолу към тялото и, останало по памучен сутиен и гащички. Прииска и се да си беше облякла нещо по-хубаво, но "секси бельо" определено не беше в списъка и с неща, които да си опакова за пътуване из демонските царства. Бледосиният и памучен сутиен беше съвсем скучен, от онези, които можеш да си купиш в супермаркета, макар че Джейс го гледаше така, сякаш беше нещо екзотично и изумително. Изведнъж той пламна и извърна очи, отстъпваики назад, докато водата не му стигна до раменете. Тогава се потопи целият, а когато отново се показа, не беше така зачервен, но за сметка на това беше далеч по-мокър, а от косата му, придобила тъмнозлатист цвят, се стичаха вадички.

— По-лесно е, ако влезеш бързо — каза той.

Клеъри си пое дъх и се гмурна, а водата се затвори над главата и. Беше великолепно — тъмносиньо, прошарено със сребърни нишки от светлината над тях. Скалист прашец бе примесен с водата и и придаваше тежка, мека плътност. Толкова бе лесно просто да се носиш по повърхността; в мига, в които се отпусна, Клеъри изплува нагоре, отърсвайки водата от косата си.

От гърдите и се откъсна въздишка на облекчение. Нямаха сапун, но тя потърка ръце и видя как люспиците мръсотия и кръв се разтварят във водата. Косата и се носеше по повърхността на езерото — червено, примесено със синьо.

Дъжд от ситни капчици я накара да вдигне очи. Застанал на няколко крачки от нея, Джейс тръскаше косата си.

— Предполагам, че това ме прави с една година по-голям от теб — каза той. — Истински дъртак, налитащ на млади момичета.

— Шест месеца — поправи го Клеъри. — Значи си Козирог, а? Упорит, безразсъден, заобикаля правилата… да, струва ми се точно.

Джейс сложи ръце на хълбоците и и я привлече към себе си. Не беше толкова дълбоко, че краката му да не докосват дъното, но не и тези на Клеъри; тя го стисна за раменете, за да се задържи права, когато той обви краката и около кръста си. Клеъри сведе очи към него и усети как в стомаха и се разлива горещина при вида на изчистените мокри линии на шията и раменете, и гърдите му, и водните капчици, блещукащи като звезди върху ресниците, той се надигна, за да я целуне, в същия миг, в които тя се наведе; устните им се сблъскаха със сила, която изпрати вълна от болезнено удоволствие през тялото на Клеъри. Ръцете му се плъзнаха нагоре по кожата й; Клеъри сложи своите на тила му и зарови пръсти в мокрите му къдрици. Джейс разтвори устните и и проникна между тях с език. И двамата трепереха; Клеъри дишаше на пресекулки и дъхът и се смесваше с неговия. Джейс протегна ръка назад, за да се подпрат на стената, но тя бе хлъзгава и той едва не падна; Клеъри се откъсна от целувката, докато той си възвърне равновесието, все така обвил лявата си ръка около нея, притискаики тялото и до своето. Зениците му се бяха разширили, сърцето му биеше лудешки до нейното.

— Това беше — запъхтяно каза той и зарови лице в сгъвката между шията и рамото и, вдишваики дълбоко, сякаш за да попие уханието и; трепереше мъничко, макар ръката, с която я придържаше, да беше сигурна. — Това беше… горещо.

— Доста време мина — промълви Клеъри и нежно го докосна по косата. — Откакто можехме да… е, да се отпуснем. Изобщо.

— Не мога да повярвам — каза Джейс. — Все още не мога да повярвам, че вече съм свободен да те целувам, да те докосвам, наистина да те докосвам, без да се страхувам…той я целуна по шията и Клеъри подскочи; Джейс отметна глава назад, за да я погледне. Вода се стичаше по лицето му като сълзи, очертаваики острите линии на скулите му, извивката на челюстта му.

— Безразсъден. Знаеш ли, когато за първи път пристигнах в Института, Алек толкова пъти ме нарече безразсъден, че аз потърсих думата в речник. Не че не знаех какво означава, но… винаги съм си мислел, че значи "много храбър". А всъщност означава "някой, който не го е грижа за последствията от постъпките му".

Клеъри усети как я парва болка за малкия Джейс.

— Но теб те е грижа.

— Може би не достатъчно. Не и през цялото време. — Гласът му потрепери. — Като например начина, по които те обичам. Обикнах те безразсъдно в мига, в които те срещнах. Никога не ме е било грижа за последиците. Казвах си, че ме е грижа, повтарях си, че ти искаш да ме е грижа, и се опитвах, ала никога не успях. Исках те повече, отколкото исках да бъда добър. Исках те повече, отколкото съм искал каквото и да било през целия си живот.