Робърт Джордан: Силата на сянката

— Какво стана тук? — попита той и Айез Седай сви устни, обидена, че са я пренебрегнали. Егвийн не изглеждаше много по-доволна.

— Шайдо си тръгнаха. Отведоха ги Севанна и Куладин — каза Руарк. — Всички, които останаха, признават теб за Кар-а-карн.

— Шайдо не бяха единствените, които напуснаха. — Сбръчканото лице на Хан се изкриви кисело. — Някои от моите Томанеле също си заминаха. А също и част от Гошиен, от Шаарад и от Чарийн. — Джеран и Ерим закимаха: бяха вкиснати също като Хан.

— Не с Шайдо — избоботи високият Баел. — Но си отидоха. Те ще пръснат това, което стана тук, това, което ти разкри. Лошо беше това. Видях мъже, които хвърлят копията и бягат.

„Той ще ви обвърже в едно и той ще ви унищожи.“

— Нито един Таардад не напусна — вметна Руарк без никаква гордост, просто като факт. — Готови сме да тръгнем натам, накъдето ни поведеш.

Накъдето ги поведеше. Не беше приключил с Шайдо, Куладин и Севанна. Огледа айилците из каньона и забеляза потресени лица, въпреки че бяха избрали да останат. Как ли трябваше да изглеждат онези, които бяха побегнали? Но в края на краищата айилците бяха средство за постигане на цел. Не биваше да го забравя. „Трябва да бъда по-твърд и от тях.“

Мат го чакаше с Джейде-ен. Ранд махна на Натаил да стои край него и скочи на седлото, стиснал под мишница увития с палтото вързоп. Изкривил устни, Отстъпникът застана до лявото му стреме. Аделин и нейните Деви наскачаха да се построят около тях и изненадващо Авиенда слезе от скалата, за да заеме обичайното си място отдясно. Мат с един скок се метна на седлото на Пипе.

Ранд се извърна през рамо към хората на терасата. Всички го гледаха с очакване.

— Дълъг ще бъде пътят назад. — Баел извърна лице. — Дълъг и кървав. — Лицата на айилците си останаха непроменени. Егвийн протегна ръка към него — очите й бяха изпълнени с болка, — но той я пренебрегна. — Когато дойдат и останалите вождове на кланове, започва.

— Отдавна е започнало — промълви Руарк. — Въпросът е къде и как ще свърши.

За това Ранд нямаше отговор. Дръпна юздите на Джейде-ен и бавно пое по каньона, заобиколен от странната си свита. Айилците му направиха път. Смрачаваше се и вече застудяваше.

И щом се проля кръвта по земята, гдето нищо не никнеше, изникнаха Чедата на Дракона, Народът на Дракона — във всеоръжие, за танц със смъртта. И призова ги той да възлязат от изпепелените земи. И разтърсиха света с битка.