Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Ти сложи една бележка в джоба на палтото ми — тихо каза Мат. Стените бяха тънки; чак оттук чуваше плача на онази жена. — Защо?

— Елайда иска онези момичета толкова силно, колкото искаше жезъла и шарфа — отвърна Теслин, без да помръдне. Гласът й звучеше все така грубо, но не толкова суров, какъвто го помнеше. — Особено Елейн. Исках да й… създам неудобства, колкото мога. Има да ги гони сега. — Изсмя се тихо и с горчивина. — Дори дадох отварата от вилняк на Джолайн, за да не се меси с момичетата. И виж какво ми донесе това. Джолайн се спаси, а аз… — И погледна сребърната гривна на окачалката.

Мат въздъхна и се облегна на стената до окачените сиви рокли. Тя знаеше какво имаше в бележката — предупреждение за Елейн и Нинив. Светлина, беше се надявал, че няма да го знае, че няма да е тя, че някоя друга е напъхала проклетата хартийка в джоба му. Не че имаше някаква полза от нея. Двете вече знаеха, че Елайда ги преследва. Бележката не беше променила нищо! А и тази жена всъщност го беше направила не за да им помогне, а за да създаде „неудобства“ на Елайда. Можеше да си отиде оттук с чиста съвест. Кръв и пепел! Изобщо не трябваше да идва и да говори с нея! Но сега, след като я беше чул…

— Ще се опитам да ти помогна, стига да мога — рече той с неохота.

Тя не помръдна. Не се промени нито изразът, нито тонът й. Все едно че обясняваше нещо съвсем просто и маловажно.

— Дори да можеше да махнеш нашийника, няма да стигна много далече. Сигурно и от палата не ще мога да изляза. А и да мога, никоя преливаща жена не може да излезе през портите, освен ако не носи ай’дам. Сама съм пазила там и го знам.

— Все ще измисля нещо — измърмори той и прокара пръсти през косата си. Щял да измисли нещо? Какво? — Светлина, казваш го, сякаш изобщо не искаш да се спасиш.

— Ама ти сериозно ли… — прошепна тя толкова тихо, че Мат едва я чу. — Мислех, че си дошъл само да ми се подиграваш. — Бавно се надигна, седна и стъпи на пода. Очите й се впиха в лицето му и гласът й стана напрегнат. — Дали искам да се спася? Когато сторя нещо, от което да останат доволни, сул-дам ми дават сладки. И се улавям, че вече започвам да жадувам за тези награди. — В гласа й се промъкна ужас. — И не защото обичам сладките, а защото съм удовлетворила сул-дам. — От окото й потече сълза. Теслин помълча, после вдиша дълбоко. — Ако наистина ми помогнеш да се спася, ще направя всичко, което поискаш от мен, стига да не включва измяна към Бялата Аджа. — Стисна зъби и погледът й премина през него като през стъкло. После изведнъж кимна на себе си. — Помогни ми да се спася и ще направя всичко, което поискаш.

— Ще направя всичко, което мога — повтори Мат. — Трябва да измисля нещо.

Тя кимна отново все едно че бе й обещал да я измъкне до полунощ.

— Има още една Сестра пленничка тук, в палата. Едесина Азедин. Трябва да дойде с нас.

— Само една? — учуди се Мат. — Мисля, че видях три или четири с теб. Виж сега, не съм сигурен дали и теб ще мога да отърва, камо ли…

— Другите се… промениха. — Теслин сви устни. — Гуисин и Милен… знаех я като Шерайне Каминел, но сега отвръща само на Милен… тия двете ще ни предадат. Но Едесина си е същата. Няма да я оставя, нищо, че е бунтовничка.

— Виж — опита се да я успокои с усмивка Мат, — казах, че ще се опитам да измъкна теб, но не виждам начин да спася и двете…

— По-добре тръгвай — отново го прекъсна тя. — Тук не е позволено за мъже, пък и все едно, ако те видят, ще събудиш подозрения. — Изгледа го намръщено и изсумтя. — И ще е по-добре да не се обличаш толкова натруфено. Десет пияни Калайджии няма да привлекат толкова внимание, колкото теб. Хайде, отивай си. Бързо. Хайде!

Мат си излезе и замърмори под нос. Какво да я правиш — Айез Седай. Предлагаш й да й помогнеш, а тя, докато се усетиш, те накарала да се катериш по урвата посред нощ и да се мъчиш да измъкнеш петдесет души от тъмницата под носа на стражата. Това с тъмницата беше от някой друг, вече отдавна мъртъв, но Мат го помнеше и беше точно като сегашното. Кръв и пепел, мътните да я вземат! Не знаеше как една Айез Седай да изведе, а тя го караше да ги спаси и двете!

И тъкмо заслиза по стълбите и едва не се сблъска с Тюон.

— Даманарникът е забранен за мъже — каза му тя и го изгледа много хладно изпод булото си. — Могат да те накажат само защото си влязъл.

— Търсех една Ветроловка, върховна лейди — припряно отвърна Мат и се поклони, а умът му заработи трескаво. — Веднъж ми направи услуга и помислих, че може да иска да хапне. Сладкишчета да й донеса от кухните, нещо такова. Но не я намерих. Предполагам, че не са я хванали, когато… — Млъкна и я зяпна учудено. Строгата маска, която момичето носеше неизменно на лицето си, се стопи от усмивка. Е, сега наистина беше красива.