Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Все едно че нямаше един сеанчанец на сто мили околовръст, тя запали лампата на една лавица до тежката врата, грижливо духна треската, след което постави стъкленото шише и пак така внимателно и бавничко пъхна пушещата още подпалка в калаената паничка. Без да бърза много-много, извади един дълъг ключ от кесията на колана си, отключи желязната брава и най-сетне му махна да влезе. Стъпалата надолу бяха достатъчно широки да изтъркаляш цяло буре до тях, но стръмни и чезнеха в тъмното. Той пристъпи, но я изчака на второто стъпало, докато затвори вратата и я заключи, изчака я да мине напред и да води, вдигнала лампата над главата си. Само това оставаше — да се спъне и да се затъркаля надолу.

— Често ли го правиш? — попита Мат и намести Джолайн в ръцете си. Беше престанала да плаче, но още се държеше здраво за него и трепереше. — Да криеш Айез Седай, искам да кажа.

— Чух да шепнат тук-там, че в града все още има Сестра — отвърна му госпожа Анан, — и успях да я намеря преди да я спипат сеанчанците. Не можех да им оставя една Сестра. — Изгледа го свирепо през рамо, да не би да посмее да възрази. Искаше му се, но не му дойдоха думите. Той самият като че ли беше готов да помогне на всеки, който иска да избяга от сеанчанците, стига да можеше. А и го дължеше на Джолайн Мейза.

„Скитащата жена“ беше добре снабден хан и тъмното му мазе се оказа достатъчно голямо за толкова запаси. Проходите се точеха между подредените от двете страни бурета с вино и ейл, високите сандъци с картофи и ряпа, редиците с рафтове, заредени с чували боб, грах и чушки, купищата дървени кафези, пълни със Светлината само знае какво. Беше малко прашно, но въздухът миришеше като в солиден и добре подреден склад.

Мат забеляза и дрехите си, прилежно сгънати на един почистен рафт — освен ако и някой друг не си беше прибрал тук дрехите, — но не можа да ги огледа. Госпожа Анан продължи напред чак в другия край на мазето, след което той остави Джолайн да седне на една обърната каца. Наложи се да издърпа ръцете й от врата си, за да се отърве от нея. Тя подсмъркна, извади от ръкава си кърпа и отри почервенелите си от плач очи. С това подмокрено и оцапано лице човек трудно можеше да я вземе за Айез Седай, да не говорим за опърпаната рокля.

— Съсипана е — рече госпожа Анан и остави лампата на друга обърната каца. Наоколо по пода се въргаляха още няколко празни каци и бурета, чакащи ред да ги откарат в пивоварната. Тук май беше най-празно в цялото мазе. — Криела се е, откакто дойдоха сеанчанците. Последните няколко дни Стражниците й е трябвало да я местят от една къща в друга, понеже сеанчанците решиха да почнат да търсят и по къщите, не само по улиците. Такова нещо би съсипало всеки. Но се съмнявам, че ще дойдат да търсят и тук.

При толкова началници горе Мат реши, че е права. Но все пак остана доволен, че няма той да поема риска. Клекна пред Джолайн и изпъшка от болката, която го опари в крака.

— Хайде, успокой се. Ще ти помогна. — Представа нямаше как, но все пак й го дължеше. — Радвай се поне, че си извадила късмет, да им се криеш толкова време. Теслин не можа.

Джолайн си прибра кърпата и го изгледа ядосано.

— Късмет ли? — Ако не беше Айез Седай, Мат щеше да се закълне, че му се муси с тази издадена долна устна. — Можех да избягам! Бъркотията първия ден е била пълна, както разбрах. Но бях в несвяст. Фен и Блерик едва са успели да ме изнесат от палата преди да нахлуят сеанчанците, а двама мъже, понесли припаднала жена, са доста подозрителна гледка, затова не посмели да ме занесат до портата. После станало късно, сложили стражата си. Радвам се, че хванаха Теслин! Пада й се! Тя ми е дала нещо, сигурна съм! Затова Фен и Блерик не можаха да ме свестят, заради нея спах в конюшни и се крих по тъмни дворове, та да не ме хванат тези чудовища. Пада й се!

Мат примига. Не беше чувал някога толкова жлъч и отрова в нечий глас, дори и в онези древни спомени в главата си. Ръката на госпожа Анан трепна и тя изгледа намръщено Джолайн.

— Все едно, ще ти помогна, колкото мога — бързо й обеща Мат. Изправи се и застана между двете. Айез Седай или не, не можеше да остави госпожа Анан да напляска Джолайн, още повече че ако тя използваше Силата, някоя дамане горе щеше да усети. Спор нямаше: Създателят бе създал жените, за да не си въобразят мъжете, че животът е прекалено лесен. Но как, в името на Светлината, щеше да измъкне една Айез Седай от Ебу Дар? — Нали съм ти длъжник.

Челото на Джолайн се набръчка леко.

— Длъжник ли?