Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Един отвънка ми каза, че видял ханджийката да влиза през задната врата — каза со’джин и се обърна към Сетале, но държеше под око и Енид от другата си страна. — Ако ти си Сетале Анан, да знаеш, че това е капитанът на Зелената лейди Егеанин Тамарат и тя има заповед за стаи, лично подписана от Върховната лейди Сурот Сабел Мелдарат. — Тонът му се промени, стана не толкова глашатайски, а повече като на човек, който просто иска квартира. — Но да са най-хубавите, с добро легло, с изглед към площада и с камина. И камината да не пуши.

Щом чу гласа му, Мат се сепна, а Джолайн в ръцете му сигурно помисли, че са дошли за нея, защото простена от страх, долепила уста до неговата. Очите й се бяха насълзили и тя се разтреперя в ръцете му. Капитан Егеанин Тамарат се озърна към пейката, чула стона на Джолайн, и извърна глава с отвратена гримаса, за да не ги гледа. Мат обаче го заинтригува повече мъжът. Как бе станал един иллианец со’джин, в името на Светлината? При това му се стори някак познат. Сигурно едно от хилядите лица на отдавнашни мъртъвци, които все си спомняше неволно.

— Аз съм Сетале Анан и най-добрите ми стаи са заети от Въздушен капитан лорд Абалдар Юлан — кротко отвърна госпожа Анан, непритеснена нито от со’джин, нито от благородничката от Кръвта, и скръсти ръце под гърдите си. — А по-лошите — от генерал Фурик Карийд, Смъртен страж. Не ви знам по-горе ли сте от тях, или по-долу, тъй че се разберете помежду си кой да остане и кой да си ходи. Аз гост сеанчанец от хана си не гоня. Стига да си плаща наема.

Мат се скова. Очакваше да настъпи буря — за тия приказки Сурот можеше най-малко да я осъди на бой с камшици! — но Егеанин се усмихна.

— Удоволствие е да се пазариш с човек със здрави нерви — каза тя. — Мисля, че ще се разберем с вас, госпожо Анан. Стига да не прекалите с нервите. Капитанът заповядва, а екипажът изпълнява, но никого не карам да пълзи по палубата ми.

Мат се намръщи. Палубата? Корабна палуба? Но защо тази дума размърда нещо в главата му? Тези стари спомени понякога бяха истинска досада.

Госпожа Анан кимна, без да откъсва тъмните си очи от сините очи на сеанчанката.

— Ваша воля, милейди. Стига да не забравяте, че „Скитащата жена“ е моят кораб. — Добре че сеанчанката се оказа с чувство за хумор. Засмя се.

— Хайде тогава, ти ще си капитанът на твоя кораб — изкикоти се Егеанин. — Аз пък ще съм капитанът на Златото. — Това пък какво беше? Иди ги разбери. Егеанин въздъхна и поклати глава. — Светлината е свидетел, рангът ми не е по-висок от този на другите ви гости, но Сурот иска да съм й подръка, така че някои ще поразместим, други ще напуснат, ако не искат да се стеснят. — После отведнъж се намръщи, погледна с едно око гушналата се на пейката двойка и отвратена сви устни. — Вярвам, че това не го допускате навсякъде, госпожо Анан?

— Уверявам ви, никога повече няма да го видите под покрива ми — отвърна спокойно ханджийката.

Со’джин също гледаше намръщено Мат и жената в скута му и чак след като Егеанин го дръпна за ръкава, се сепна и тръгна след нея обратно към гостилницата. Мат изсумтя презрително. Колкото и да се правеше на възмутен като господарката си, за иллианските празници беше известно, че не падат по-долу от ебударските. И там тичаха полуголи, че и съвсем голи по улиците. Ами техните да’ковале? А танцьорките им „шеа“, за които разправяха войниците?

Опита се да свали Джолайн от скута си, след като вратата се тръшна след двамата, но тя се беше притиснала в него, заровила лице в рамото му, и хлипаше тихо. Енид въздъхна тежко и се опря на масата, сякаш кокалите й бяха омекнали. Дори невъзмутимата допреди миг госпожа Анан изглеждаше потресена. Отпусна се на столчето, на което беше седял Мат, и се хвана за главата. Помълча малко и стана.

— Енид, броиш до петдесет и прибираш всички вътре, да не ги мокри повече дъждът — разпореди се тя енергично. Човек не можеше и да допусне, че само допреди малко е треперила. Откачи наметалото на Джолайн от куката, взе една треска от кутията на полицата и се наведе да я запали от огъня под шишовете. — Ако ти потрябвам, ще съм в мазето, но ако някой попита за мен, не знаеш къде съм. Докато не наредя друго, само двете с теб ще слизаме долу. — Енид кимна, сякаш това си беше в реда на нещата. — А ти я доведи — обърна се ханджийката към Мат. — И бързо. Ако се наложи, я донеси.

Наложи се. Джолайн продължаваше да хлипа на рамото му и нито го пускаше, нито си вдигаше главата. Не беше тежка, слава на Светлината, но кракът го позаболя, докато куцукаше с товара си след госпожа Анан към вратата за мазето. Щеше да му е забавно въпреки тъпата болка, ако ханджийката не се мотаеше за всяко нещо.