Робърт Джордан - Сърцето на зимата

— Теси е добра дамане — топло промълви тя и извади едно бонбонче от хартиената фунийка в кесията на колана си. Теси се наведе да го лапне и да целуне ръката й за благодарност, но усмивчицата за малко изчезна, макар че се върна веднага, щом лапна бонбончето. Тъй. Това ли било? Преструвките, че една дамане приема съдбата си, за да се приспи сул-дам, не бяха новост, но предвид миналото на Теси това най-вероятно значеше и че се гласи да избяга.

След като излезе в тясното коридорче, Бетамин написа строга забележка дресировката на Теси да се удвои, както и наказанията, а наградите да се разредят така, че никога да не е сигурна, че ще получи нещо повече от потупване по главата дори при съвършено поведение. Методът беше суров и тя обикновено го избягваше, но кой знае защо, се оказваше, че превръща много бързо и най-непокорната марат’дамане в кротичка и хрисима дамане. Не обичаше да прекършва духа на дамане, но при Теси се налагаше, за да приеме ай’дам и да забрави за миналото си. В края на краищата беше за нейно добро. Накрая неизбежно щеше да се чувства щастлива.

Приключи преди Рена и я изчака на стълбището.

— Занеси я на Есонде с твоята — нареди тя на другата сул-дам и тикна дъсчицата за писане в ръцете й още преди тя да е слязла от последното стъпало. Не беше изненада, че Рена прие това покорно, както бе приела и предишната й заповед, и побърза да я изпълни, поглеждайки втората дъсчица в ръцете си със страх да не би да съдържа доклад срещу нея. Много се беше променила след Фалме.

Бетамин си взе наметалото и излезе от палата с намерение да се върне в хана, където по принуда делеше едно легло с още две сул-дам, но само колкото да си вземе пари от ковчежето. Проверката беше единственото й задължение и оставащите часове от деня си бяха нейни. Днес поне вместо да си търси нови задачи щеше да ги прекара в купуване на вещи за спомен. Например някой от онези ножове, които тукашните жени носеха на шиите си, но без скъпоценните камъни, по които си падаха. И комплект за лакиране, разбира се, тукашните бяха доста добри и външният им вид беше толкова… чуждоземен. Пазаруването щеше да я утеши. Имаше нужда от утеха.

Каменната настилка на Мол Хара блестеше влажна от сутрешния дъжд и във въздуха се носеше приятен мирис на сол, който й напомни за селото на морето Л’Хайе, където бе родена, макар че смразяващият студ я накара да се загърне плътно в наметалото си. Там, в Абунаи, никога нямаше студ и тя така и не привикна към него въпреки всичките си далечни пътувания. Но мислите за дома не я утешиха. Докато си проправяше път през претъпканите улици, Рена и Сета до такава степен бяха запълнили главата й, че на няколко пъти се блъсна в хора, а веднъж за малко щеше да я сгази един фургон. Викът от капрата я сепна и тя успя навреме да отскочи, а фургонът изтрополи съвсем близо до нея и жената, която го караше, изплющя с камшика, без дори да я погледне. Тези чужденци представа нямаха каква почит дължат на една сул-дам.

Рена и Сета. Всички, които се бяха оказали във Фалме, имаха спомени, които предпочитаха да забравят, спомени, за които не желаеха да говорят, освен когато се напиеха много. Тя също, но не за потреса от изникналите незнайно откъде сражаващи се призраци от легендите, нито за ужаса от поражението, нито за налудничавите видения в небесата. Колко пъти бе съжалила, че се бе качила горе в онзи ден! И се бе притеснила защо се бави толкова Тули, дамане със забележителни дарби в металите. Но се беше качила и бе надникнала в бърлогата на Тули. И беше видяла как Рена и Сета отчаяно се мъчат да си махнат ай-дамите от шиите. Врещяха от болка, гърчеха се на колене от гаденето и повръщаха, без да пускат нашийниците. Роклите им бяха целите оцапани с повръщано. В отчаянието си не я бяха забелязали, докато отстъпваше, стъписана от ужас.

Ужас не само от това, че е видяла две сул-дам разкрити, че са марат’дамане, но внезапен личен страх. Често й се струваше, че почти вижда сплитовете на дамане, и винаги усещаше силата и присъствието на дамане. Много сул-дам го можеха. Знаеше се, че идва от дългия им опит в боравенето с каишката на ай-дам. Но тази гледка с двете отчаяни жени придаде различен, плашещ смисъл на това, което винаги беше приемала. Дали почти виждаше сплитовете, или наистина ги виждаше? Понякога й се струваше и че усеща преливането. Дори сул-дам бяха длъжни всяка година да преминават през изпитанията до двадесет и петия си рожден ден, а тя ги беше минала всеки път без положителен резултат. Само че… След като разкриха Рена и Сета, щеше да има ново изпитване. Ново изпитване, за да открият марат’дамане, които са успели да се прикрият на първото. Пред такъв удар самата империя щеше да се разтърси. И с парещия в ума й образ на мятащите се в ужас Рена и Сета тя с жестока яснота разбираше, че ако бъде уловена, почтената гражданка Бетамин Зеами ще престане да съществува. На нейно място щеше да се появи служещата на империята дамане Бетамин.