Робърт Джордан - Сърцето на зимата

Започна прегледа много делово и енергично. Проверяваше дали дамане държат себе си и килийките си чисти и спретнати и си бележеше със ситния си изряден почерк на горната страничка, прикачена на писалищната дъска, ако някоя е допуснала немарливост. Не се помайваше, освен колкото да даде някое бонбонче на особено усърдните в дресировката дамане. Повечето от тези, които бе дресирала, я срещаха с лъчисти усмивки, докато коленичеха. Било от империята или от тази страна на океана, всички бяха разбрали, че е строга, но справедлива. Други не се усмихваха. Повечето дамане от Ата-ан Миере я гледаха сърдито, с мрачен гняв, който вярваха, че скриват.

Тя не отбелязваше гнева им за наказание като някои. Все още си въобразяваха, че оказват съпротива, но кощунствените искания да им върнат безвкусните накити бяха секнали и сега всички коленичеха и отговаряха правилно. При най-трудните случаи едно ново име се оказваше полезен инструмент, водеше до прекършване на нещо отдавна приключило и те отвръщаха, макар и с неохота, на новите си имена. С времето неохотата заглъхваше, а с нея и сръднята, и вече трудно си спомняха, че някога са имали други имена. Този модел беше познат и неизменен като изгрева на слънцето. Някои приемаха веднага ориста си, други изпадаха в потрес, щом разберяха какво са. Все се намираше шепа, които отстъпваха с упорство в течение на месеци, докато при други беше достатъчен само ден, пълен с възмутени писъци, че е станала ужасна грешка, че в никой случай не е възможно да са се провалили на изпитанията, но на другия ден го приемаха и с това идваше кротостта и послушанието. От тази страна на океана нещата стояха по-различно, но тук или в империята крайният резултат си оставаше същият.

За две дамане Бетамин си вписа бележки, които нямаха нищо общо с чистотата. Зуши, дамане от Ата-ан Миере, по-висока дори от нея, заслужаваше веднага боя с пръчки. Дрехата й беше омачкана, косата несресана, леглото — неоправено. Но лицето й се бе подуло от плач и още докато коленичеше, тя отново се затресе от хлипове и по бузите й затекоха сълзи. Сивата рокля, която толкова грижливо бе скроена по мерките й, вече висеше хлабаво по тялото й, а тя поначало си беше слабичка. Бетамин лично й бе дала името Зуши и изпитваше към нея особена загриженост. Тя свали капачето на писалката със стоманеното перо, топна го в мастилото и написа предложение Зуши да бъде преместена от палата някъде, където да живее в двоен даманарник с дамане от империята, за предпочитане с опит в сърдечното приятелство с новоокаишени дамане. Рано или късно това слагаше край на сълзите.

Но никак не беше сигурна, че Сурот ще го позволи. Сурот, разбира се, бе заявила, че тези дамане са на императрицата — всеки, който си позволеше да притежава и една десета от този брой, веднага щяха да го заподозрат, че крои бунт, и можеха дори да го обвинят веднага — но се държеше все едно, че са й лична собственост. Ако Сурот не позволеше, трябваше да се измисли друго средство. Бетамин нямаше да допусне да загубят една дамане поради отпадналост. Нямаше да позволи да се загуби една дамане по никаква причина! Втората, която заслужи специална забележка, беше Теси и тя очакваше, че в този случай няма да срещне възражения.

Иллианската дамане коленичи изрядно, със смирено сгънати на кръста ръце, още щом Бетамин отвори вратата. Леглото й си беше оправено, резервните й рокли — окачени спретнато на стената, четката и гребенчето й — грижливо поставени на умивалника, точно където трябва, подът също беше пометен. Бетамин не очакваше друго. Теси още отначало си беше спретната. И приятно се окръгляше, след като се научи да си облизва чинийката. На хранителния режим на дамане се държеше много стриктно. Болнава дамане си беше жива загуба. Макар че едва ли щяха да навържат панделки на Теси и да я показват на конкурсите за най-красива дамане. Лицето й винаги изглеждаше гневно, дори когато си почиваше. Но днес на него бе изписана усмивчица, за която Бетамин беше сигурна, че я имаше още преди да влезе. От Теси все още не се очакваше да се усмихва.

— Как се чувства днес мъничката ми Теси? — попита тя.

— Теси се чувства много добре — отвърна дамане. Досега винаги й се налагаше да се пребори със себе си, за да отговори правилно. Едва вчера бе получила поредния бой с пръчка заради отказа да го направи.

Бетамин потупа замислено с пръст брадичката си, загледана в коленичилата дамане. Изпитваше подозрения към всяка дамане, наричала някога себе си Айез Седай. Историята я възхищаваше и беше чела преводи от хилядите езици, съществували преди Единението. Древните владетели я опияняваха със своето жестоко и капризно владетелство, възхищаваше се от начина, по който бяха идвали на власт, бяха съкрушавали съседите си и бяха сваляли от власт други владетели. Много от тях бяха свършили живота си, убити от собствените си наследници. Много добре знаеше какви са Айез Седай.