Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Ако Логаин искаше да си отмъсти, Майко, по-скоро щеше да е в Бялата кула и да избива Червени. — Въпреки усмивката гласът й беше спокоен. Смущаващ контраст. Сигурно точно това бе намерението й. — Може би е жалко, че не го прави. Би могъл да отстрани Елайда. Но това щеше да е по-леко, отколкото е заслужила. Не, Кайрен няма да спре споразумението, както не го спря и Аная, но двете заедно ще накарат Сестрите да се безпокоят повече за сигурността си и за ограниченията. Може би тези мъже са ни нужни, но все пак трябва да сме сигурни, че ние ги държим под контрол. Под пълен контрол.

Егвийн кимна. Лекичко. Беше съгласна, но…

— Може да срещнем трудности в убеждаването им. — Трудности. Днес проявяваше талант в омаловажаването.

— Стражническата връзка би могла леко да се промени — каза Мейган. — Сега караме мъжа да прави каквото поискаме с леко подръпване, но нуждата да подръпваме би могла да отпадне напълно.

— Това твърде много напомня за Принуда — заяви твърдо Егвийн. Този сплит го бе научила от Могедиен, но само за да може да му противодейства. Много мръсно беше да лишиш човек от волята му или да обсебиш цялото му същество. Подложеният на Принуда правеше всичко, което му заповядат. Всичко. И вярваше, че е по негов личен избор. Само като си го помислеше, се чувстваше омърсена.

Мейган обаче срещна погледа й почти толкова спокойно, колкото и Лелейн, а гласът й бе гладък като лицето й. За мръсотия не мислеше.

— Над Сестрите ни в Кайриен е била приложена Принуда. Това вече изглежда сигурно. Но аз говорех за връзката, което е съвсем различно нещо.

— Смяташ, че можем да убедим ашаманите да приемат връзката? — Не можа да скрие неверието в гласа си. — Освен това кои ще го направят това обвързване? Дори всяка Сестра, която си няма Стражник, да вземе по един ашаман, и всяка Зелена да вземе по двама или трима, Сестрите няма да стигнат. И то ако изобщо намерим такива, които да нямат нищо против да се обвържат с мъж, който ще полудее.

Мейган кимваше на всяка мисъл, сякаш ги приемаше. И оправяше полите си, сякаш всъщност не слушаше.

— Щом връзката може да бъде променена в едно отношение, значи може и в други. Сигурно може да се измисли начин да се премахне споделянето, усещането за другия донякъде, може би. Тогава лудостта навярно ще престане да бъде проблем. Ще е съвсем друг вид връзка, нищо общо няма да има със Стражническата. Сигурна съм, всички ще се съгласят, че всъщност изобщо няма да е като да имаш Стражник. Всяка Сестра би могла да обвърже толкова ашамани, колкото трябва.

Егвийн изведнъж осъзна какво става. Лелейн си седеше и привидно гледаше в чашата си, но всъщност следеше Егвийн изпод дългите си мигли. И използваше Мейган за обход. Егвийн потисна гнева си, но нямаше нужда да прави гласа си студен. Беше си леден.

— А това звучи точно като Принуда, Лелейн. То е Принуда и никакви усуквания на думи няма да го направят друго. И аз ще изтъкна това пред всяка, която дръзне да го предложи. И ще заповядам да бъде набита с пръчки всяка, която отиде по-далече. Принудата е прокълната и ще си остане прокълната.

— Както кажете — отвърна Лелейн. Можеше да означава какво ли не. Следващото обаче бе по-съществено. — Бялата кула прави грешки понякога. Невъзможно е да живеещ или да се движиш, без да правиш грешки. Но ние живеем и продължаваме. И дори понякога да се налага да прикриваме грешките си, когато е възможно, ги поправяме. Дори да е болезнено. — Остави чашата си на подноса и излезе, с Мейган по петите й. Мейган прегърна Извора преди да напусне шатрата. Лелейн — не.

Първото, което направи Егвийн, бе да успокои дишането си. Изпълни „реката, удържана от брега“. Лелейн не беше казала изрично, че Егвийн ал-Вийр за Амирлин е грешка, която може би ще трябва да се поправи, но бе стигнала твърде близо.

По обед Чеса донесе храната й на друг дървен поднос — топъл хляб, само с една-две гъгрици по коричката, и паница с леща, с резенчета жилава ряпа и моркови и парченца от нещо, което може би беше козешко. Егвийн успя да хапне само една лъжица. Не Лелейн я тревожеше. Лелейн я беше заплашвала и по-рано, поне допреди да й стане съвсем ясно, че тя все пак е Амирлин, а не кукла. Егвийн заряза яденето и заби очи в донесението, оставено от Тиана на масата. Никола можеше и да не стигне до шала въпреки своя потенциал, но Кулата имаше дълъг опит във взимането на глупави, пълни с недостатъци жени и превръщането им в уверени Айез Седай. Ларайн я чакаше прекрасно бъдеще, но трябваше да се научи да спазва правилата, преди да започне да се учи какво може да чупи и кога. Бялата кула беше добра в ученето и на двете неща, но всичко си вървеше по реда. Бъдещето на Боуд щеше да е прекрасно. Нейният потенциал я правеше почти равна на Егвийн. Но Бялата кула изискваше от всяка жена да прави това, което е нужно за Кулата, без значение дали е Айез Седай, новачка или Посветена.