Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Елайда все някак ще бъде отстранена — отвърна спокойно Егвийн и постави чашката на чинийката. Ръката й не трепереше. Какво ли бяха научили жените? И как?

Романда направи леко кисела гримаса на чая, сякаш решила, че в края на краищата не е достатъчно подсладен. Или от разочарование, че Егвийн не каза нищо повече. Намести столчето си като някоя мечоноска, подготвяща се за следващата атака, с острието нагоре.

— Онова, което казахте за Родството, Майко. Че били над хиляда, а не няколко десетки. Че някои от тях са на по петстотин-шестстотин години. — Поклати невярващо глава. — Как е възможно всичко това да е убягнало на Кулата? — Предизвикваше, не задаваше въпрос.

— Та ние едва наскоро разбрахме колко много дивачки има сред Морския народ — отвърна кротко Егвийн. — И все още не сме сигурни колко са всъщност. — Този път гримасата на Романда съвсем не беше малка. Нали тъкмо Жълтите бяха потвърдили първи за стотици дивачки от Морския народ само в Иллиан. Първи удар в полза на Егвийн.

Един удар обаче не бе достатъчен, за да се довърши Романда. Нито дори да й нанесе тежка рана.

— Ще трябва да ги изловим, след като си свършим работата тук — мрачно заяви тя. — Да оставим няколко десетки в Ебу Дар и Тар Валон, само за да ни помогнат да проследим бегълките беше едно, но не можем да позволим хиляда дивачки да останат… организирани. — В последната дума, в представата за „организирани“ дивачки, тя вложи дори повече презрение, отколкото в останалото. Миреле и Мейган гледаха напрегнато и слушаха. Никоя от тях не знаеше повече от приказките, разпространени от самата Егвийн, за които всички смятаха, че идат от очите и ушите на Сюан.

— Много повече от хиляда — поправи я Егвийн, — и нито една от тях не е дивачка. Всички те са жени, пропъдени от Кулата, освен няколкото незаловени бегълки. — Не повиши глас, но заяви всички тези неща много твърдо, без да извръща очи от Романда. — Все едно, как точно предлагаш да ги изловим? Пръснати са във всички страни, занимават се с всевъзможни неща. Ебу Дар беше единственото място, където се събираха или запознаваха не по случайност, а с идването на сеанчанците всички там се разбягаха. От Тролокските войни насам Родството е позволявало на Кулата да знае само това, което те са искали да знае. Две хиляди години, скрити под носа на Бялата кула. Броят им е растял, докато Кулата се е смалявала. Как предлагаш да ги открием тепърва, сред всички дивачки по света, които Кулата винаги е пренебрегвала, защото били „твърде стари“ за новачки? Родственичките не ни пречат, Романда. Те използват Силата почти толкова често, колкото и Айез Седай, но въпреки това показват белези на състаряване като всяка друга жена, макар и по-бавно. Ако поискат да останат скрити, никога няма да можем да ги намерим. — И това бяха още няколко удара в полза на Егвийн, без нито един насрещен. На челото на Романда бяха избили капчици пот, сигурен белег за отчаянието на една Айез Седай. Миреле седеше много кротко, но Мейган като че ли всеки момент щеше да падне от трикракото столче, колкото и стабилно да беше.

Романда облиза устни.

— Ако преливат, би трябвало да се сдобият с външността. Щом се състаряват, значи не могат да преливат много често, ако изобщо могат. И не е възможно да живеят по петстотин-шестстотин години! — Край на преструвките.

— Има само една същинска разлика между Айез Седай и Родството — тихо каза Егвийн. Но думите й въпреки това сякаш прозвучаха гръмко. Дори Романда като че ли затаи дъх. — Те са напускали Бялата кула преди да могат да се закълнат на Клетвената палка. — Това е; най-сетне го каза открито.

Лицето на Романда се сгърчи в спазъм, сякаш й нанесоха смъртоносен удар.

— Вие все още не сте положили Клетвите — изхриптя тя. — Нима смятате да ги зарежете? Да поискате Сестрите да са отрекат от тях? — Миреле — или може би беше Мейган — ахна. Може би и двете.

— Не! — рязко отвърна Егвийн. — Трите Клетви са това, което ни прави Айез Седай, и аз ще се закълна над Клетвената палка веднага щом се озове в ръцете ни! — Вдиша дълбоко и усмири тона си, но в същото време се наведе към Романда, за да привлече вниманието й. Да я убеди. За малко да й протегне ръка. — Досега жените се оттеглят, за да преживеят последните си години в усамотение и тишина, Романда. Няма ли да е по-добре, ако това не са последните им години? Ако Сестрите се оттеглят в Родството, биха могли да привържат Родството към Кулата. Тогава всякакви безсилни опити за залавяне ще станат излишни. — Беше стигнала почти до края; май трябваше да направи и последната крачка. — Клетвената палка може не само да обвързва, но и да освобождава.