Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Мейган тупна на колене върху килимите, надигна се и заотупва негодуващо полите си, сякаш някой друг я беше бутнал. Мургавото лице на Миреле беше пребледняло.

Романда много бавно остави чашата си на ръба на писалищната маса, стана и се загърна в шала си. Стоеше и гледаше Егвийн безизразно, докато Теодрин нагласяше на раменете й извезаното с жълто наметало, закопча златната тока и оправи гънките грижливо като слугиня. Чак тогава Романда заговори, с глас като камък.

— Като малко момиче мечтаех да стана Айез Седай. Живяла съм като Айез Седай и ще умра като Айез Седай. Това няма да се позволи!

Обърна се плавно, за да си тръгне, но събори с крака си столчето, на което беше седяла, явно без да забележи. Теодрин забърза след нея. С угрижено лице, странно защо.

— Майко? — Миреле вдиша дълбоко. — Майко, вие наистина ли предлагате… — Млъкна, дори не посмя да го изрече. Мейган си седеше на столчето и сякаш се мъчеше да не се катурне отново.

— Само изложих фактите — каза Егвийн спокойно. — Каквото се реши, ще го реши Съветът. Кажи ми, Дъще. Би ли предпочела да умреш, ако можеш да живееш и да продължиш да служиш на Кулата?

Зелената и Синята сестри се спогледаха, но щом осъзнаха какво са направили, се извърнаха рязко и продължиха играта с пренебрегването. Никоя не й отговори, но Егвийн почти виждаше кипящите мисли зад очите им. След малко тя стана и оправи столчето. Дори това не ги разбуди, освен формалните извинения, че са я оставили да се оправя сама. После отново потънаха в размисъл.

Опита се отново да се зарови из папките на Сюан — патовото положение в Камъка на Тийр продължаваше и никой нямаше представа как ще свърши, — но скоро пристигна Лелейн.

За разлика от Романда, Синята сестра беше сама и сама си наля чая. Седна на празното столче, отметна подплатеното си с кожа наметало от раменете си и го остави да виси от сребърната тока с големи сапфири. Носеше и шала си — Заседателките обикновено не се отделяха от него. Лелейн беше по-пряма от Романда. А може би просто така изглеждаше на повърхността. Очите й проблясваха рязко.

— Смъртта на Кайрен постави още една спънка в шансовете да постигнем някакво разбирателство с Черната кула — измърмори тя над чашата си, докато вдишваше ароматната пара. — А сега ще трябва да се оправяме и с горкия Лив. Може би да го вземе Миреле. Двама от нейните трима са били преди това на друга. Никоя друга не е спасявала двама Стражници след смъртта на техните Айез Седай.

Егвийн не беше единствената, която долови специалното натъртване в думите й. Лицето на Миреле определено пребледня. Тя криеше две тайни, едната от които бе, че имаше четирима Стражници. Предаването на връзката на Лан Мандрагоран от Моарейн на нея беше нещо нечувано от стотици години. Днес на него се гледаше като на обвързване на мъж против волята му. Нещо нечувано от още повече време.

— Тримата ми стигат — промълви тя. — Ще ме извините ли, Майко?

Мейган се изсмя тихо, щом Миреле бързо се изниза от шатрата. Бързо, но не толкова, че да забрави да прегърне сайдар, преди да паднат платнищата на входа.

— Разбира се — каза Лелейн и двете с другата Синя се спогледаха насмешливо, — казват, че тя се жени за Стражниците си. За всички. Сигурно горкият Лив не става за съпруг.

— Ами той е едър като кон — подхвърли Мейган. Въпреки насмешката заради бягството на Миреле, в гласа й нямаше злост. Просто изтъкваше факт. Лив наистина беше много едър мъж. — Мисля, че зная една млада Синя, която би могла да го вземе. Не се интересува от мъже по „онзи“ начин.

Лелейн кимна в смисъл, че младата Синя вече си има Стражника.

— Зелените са ми много странни понякога. Например Елейн Траканд. Всъщност аз не бях и допускала, че Елейн ще избере Зелената. Бях си я нарочила за Синята. Момичето има много тънък усет за теченията в политиката. Въпреки че също така е склонна да нагазва в по-дълбоки води, отколкото е разумно. Не съм ли права, Майко? — Усмихна се и отпи от чая.

Нейното изобщо не приличаше на коварното опипване на Романда. Нейното беше удар след удар, като мечът изникваше отникъде. Дали Лелейн знаеше за Миреле и Лан? Дали бе пратила някоя в Кемлин и ако да, какво беше разбрала? Егвийн вече се зачуди дали и Романда е изгубила равновесие, или просто я е заблудила.

— Смяташ ли, че убийството на Кайрен е достатъчно, за да спре споразумението? — рече тя. — Нищо не се знае. Възможно е Логаин да се е разбеснял и да си отмъщава. — Защо го каза това, в името на Светлината? Трябваше да обуздае езика си. — Или по-вероятно някой глупак от околните ферми, или от някое от градчетата при мостовете. — Лелейн се усмихна още повече и този път в усмивката й имаше явна подигравка. Светлина, тази жена не беше проявявала такава непочтителност от месеци.