Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

И тези двете не го вярваха. Освен Сюан и Леане, никоя в целия стан не вярваше, че Егвийн е била споходена от истински сън. Вирилин беше поела в ръцете си преговорите в Дарейн, ловко избутвайки Беонин в по-незначителна роля, а тя винаги си намираше някакво оправдание защо не я е предупредила точно в този момент. Може би след няколко дни, когато разговорите тръгнели по-гладко. Сякаш си говореха в кръгчета, без да казват и дума, която може да обиди другата страна. Никоя, освен Сюан и Леане. Егвийн поне смяташе, че те й вярват. Миреле се извърна от мангала.

— Майко, мислех за онзи ден, в който бе унищожен Шадар Логот… — Млъкна и отново се извърна към мангала, когато в шатрата влезе една жена с издължено лице, понесла трикрако столче, изрисувано с бели спирали.

Мейган беше красива, с големи очи и пълни устни, но изглеждаше някак издължена. Не че беше висока, но дори дланите й изглеждаха дълги. Тя кимна хладно на Морврин, а Миреле пренебрегна съвсем преднамерено.

— Днес си донесох мое столче, Майко — каза тя, докато правеше реверанс, колкото беше възможно със столчето в ръце. — Вашите са доста нестабилни, ако мога така да се изразя.

Не беше никаква изненада, че смъртта на Аная означаваше Синята Аджа да определи друга, която да влезе в „съветническия кръг“ на Егвийн, но тя се беше надявала на най-доброто, когато разбра коя ще бъде. Преди време Мейган беше една от съюзничките на Сюан, докато Сюан беше Амирлин.

— Ще възразите ли, ако изпратя Сюан за чай, Майко? — каза Мейган, след като се намести на столчето си. — Всъщност би трябвало да вземете някоя новачка или Посветена, която да ви шета, но Сюан ще свърши работа.

— Новачките си имат уроци. Дъще — отвърна Егвийн, — и макар да са по семейства, на Посветените едва ли им остава време за техните си занимания. — Освен това щеше да се налага да праща новачката или Посветената да стои на студа всеки път, когато поиска да поговори с някоя насаме. Трудно за жена, която още не се е научила да пренебрегва студа или жегата, и ясен знак пред шатрата, че вътре става нещо, което заслужава да се подслуша. — Сюан, би ли ни донесла малко чай? Сигурна съм, че никоя от нас няма да има нищо против една гореща чашка.

Когато Сюан тръгна към изхода, Мейган вдигна дългите си пръсти.

— Имам в шатрата си едно бурканче с мед и мента — властно каза тя. — Вземи го. Но внимавай, да не бъркаш с пръстчета. Помня, че много обичаше сладкото. Хайде, побързай. — Навремето й беше съюзничка. Сега Мейган беше една от многото Сестри, които обвиняваха Сюан, че е разцепила Бялата кула.

— Както кажеш, Мейган — отвърна с покорство Сюан и дори леко сгъна коляно, преди да изхвърчи навън. И то много бързо. Мейган стоеше не по-ниско от Миреле и Морврин, а и с нея никакви клетви нямаше да я опазят. Дълголиката жена кимна доволно. На Сюан й се беше наложило да се моли да я приемат отново в Синята Аджа, а според клюката тъкмо Мейган бе настояла най-много да се помоли.

Морврин се извини и излезе след Сюан, може би с намерението да я догони по някаква причина, но Миреле седна на едно от столчетата и влезе в надпревара с Мейган: надпревара коя от двете ще пренебрегне по-пълно другата. Егвийн не разбираше тази неприязън между двете. Понякога хората просто не се харесваха. Все едно, това нямаше да доведе до разговор. Егвийн се възползва от възможността да прелисти страниците в папките на Сюан, но не можа много да се съсредоточи върху слуховете от Иллиан и недомлъвките от Кайриен. Като че ли нямаше нищо, свързано с твърдението на Теодрин за някакъв си слух, от който Жълтите Заседателки са се разбръмчали. Сюан щеше да каже нещо, ако знаеше.

Мейган и Миреле се вторачиха в нея, сякаш гледането как разгръща страници беше най-интересното занимание на света. Щеше да ги отпрати и двете, но искаше да разбере какво си е мислила Миреле за изтриването на Шадар Логот от лицето на земята. А не можеше да отпрати едната, без да отпрати и двете. О, поврага и двете!

Когато Сюан се върна, с дървен поднос, със сребърен чайник върху него и порцеланови чашки — и бялото гледжосано бурканче с мед на Мейган, — след нея в шатрата влезе и един войник в плетена ризница, млад шиенарец с обръсната коса, само с един перчем на темето. Млад, но не чак толкова. Върху мургавата брадичка на Раган личеше бял белег от стрела, а лицето му беше кораво, както можеше да е кораво лицето на мъж, преживяващ смъртта всеки ден. Докато Сюан раздаваше чашките, той се поклони; с едната си ръка държеше шлема си на бедрото, а другата беше на дръжката на меча. Нищо в изражението му не подсказваше, че я е срещал досега.