Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Какво е това, Майко?

Егвийн се сепна и едва успя да се задържи на стола и да не падне на килима. Погледна намръщено Сюан, застанала на входа с шала със сините ресни на лактите и притиснала до гърдите кожените си папки. Синеоката жена леко повдигна вежди от стъписването на Егвийн.

— Виж — каза раздразнено Егвийн и й подаде хартийката. Не беше най-подходящият момент да подскача и да трепери! — Разбрала си за Кайрен, нали? — Естествено, че трябваше да го е разбрала, но Егвийн все пак добави: — Направи ли нужните промени? — Нужните промени. Светлина, почваше да говори помпозно като Романда. Наистина беше на ръба. Едва в последния миг се сети да прегърне сайдар и да изплете преграда срещу подслушване; едва след като преградата се намести, прецени, че днес май нямаше да е най-подходящият ден някоя да си помисли, че има да обсъжда лични неща със Сюан.

Сюан не беше на ръба. Тя бе преживяла бури. И беше успяла да се съвземе след давене, както щяха да се изразят някои. Този ден за нея беше само малко ветровит.

— Не е нужно, преди да сме се уверили за лодките, Майко — спокойно отвърна тя, сложи папките на масата и грижливо ги намести между мастилницата и бурканчето с пясък. — Колкото по-малко време й остане на Боуд да мисли за това, толкова по-малка ще е възможността да изпадне в паника. — Спокойна като езерце. Дори две мъртви Сестри не можеха да развълнуват Сюан. Или да я накарат да прати една новачка едва от няколко месеца да замени едната от тях.

Челото й обаче се набръчка, когато прочете бележката.

— Първо Фаолайн започна да играе на криеница — изръмжа тя над хартийката, — а сега и Теодрин носи това на вас, вместо на мен. Това глупаво момиче има по-малко мозък и от птица рибар! Човек може да помисли, че нарочно иска някоя да разбере, че държи Романда под око за вас. — Държи под око. Меката форма да се каже „шпионира“. Двете бяха започнали да се упражняват в евфемизми. Връзваше се с това да си Айез Седай. Днес евфемизмите дразнеха Егвийн.

— Може наистина да иска да бъде разкрита. Може да й е омръзнало Романда да й казва какво да прави, какво да говори, какво да мисли. Преди малко една Посветена се подсмихна на шала на Теодрин, Сюан. Пред мен.

Сюан махна пренебрежително.

— Романда се опитва да казва на всички какво да правят. И какво да мислят. Колкото до останалото, нещата ще се променят, след като Теодрин и Фаолайн се закълнат над Клетвената палка. Не допускам някоя от тях тепърва да настоява да бъде изпитана за шала. Но дотогава ще трябва да се примирят с всичко, което им предстои.

— Не е достатъчно, Сюан. — Егвийн успя да запази тона си, но й струваше известно усилие. Най-малкото беше подозирала в какво въвлича двете, когато им каза да се прикрепят към Романда и Лелейн. Трябваше да знае какво кроят Заседателките, и все още трябваше да го знае, но им беше задължена. Бяха първите, които й се заклеха във вярност, и то по собствена воля. Освен ако… — Много от това, което се приказва за Теодрин и Фаолайн, може да се каже и за мен. Щом една Посветена може да прояви неуважение… — Е, не можеше да се бои и от това. Сестрите обаче бяха друго нещо. Особено Заседателките. — Сюан, ако Айез Седай се съмняват в мен, не мога изобщо да се надявам да обединя Кулата.

Сюан изсумтя.

— Майко, вече дори Лелейн и Романда са убедени, че вие сте истинската Амирлински трон, нищо, че не го признават. Тези двете нямаше да влязат в пътя дори с Деане Ариман. Мисля, че започват да виждат у вас новата Едарна Норговна.

— Може и така да е — сухо отвърна Егвийн. Деане беше спасителката на Бялата кула след провала на Бонвин по времето на Артур Ястребовото крило. За Едарна се вярваше, че е била жената с най-голям политически такт от всички, носили някога жезъла и шарфа. И били много силни Амирлин. — Но както ти ми напомни веднъж, трябва да внимавам да не свърша като Шейн Чунла. — Шейн беше започнала като много силна Амирлин, държала беше здраво юздите на Кулата и Съвета, а накрая беше свършила като жалка кукла, изпълнявала точно всичко, което й кажат.

Сюан кимна — одобрително и утвърдително. Всъщност тя учеше Егвийн на историята на Кулата и често й изтъкваше съдбата на разни Амирлин, направили фатални грешки. Включително и себе си.

— Това обаче е друг въпрос — измърмори тя и потупа листчето в ръката си. — Спипам ли я тази Теодрин, ще я накарам да съжали, че още не е новачка. А Фаолайн! Ако си мислят, че тепърва ще ми изклинчат, заклевам се, ще ги изкормя като свини на кея!