Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Егвийн изглади гримасата на лицето си и тъкмо се канеше да каже на Чеса да си почне и тя закуската — Чеса смяташе яденето преди Егвийн да е свършила за поредната простъпка, — но преди да отвори уста, в шатрата се вмъкна Нисао, обкръжена от сиянието на сайдар. Преди платнищата на входа да паднат, Егвийн зърна чакащия отвън Сарин, плешивия чернобрад Стражник на Нисао. Качулката на дребната Сестра беше смъкната и грижливо нагласена на раменете й така, че да се вижда жълтата кадифена подплата. Нисао не каза нищо, а само погледна строго слугинята. Чеса изчака Егвийн да й кимне, взе си наметалото и изхвърча навън. Можеше и да не вижда светлината на Силата, ала разбираше кога Егвийн иска да остане насаме с някого.

— Кайрен Станг е мъртва — заяви Нисао. Лицето й беше гладко, гласът й — спокоен. И леден. Беше нисичка, но сега се беше изпънала така, че изглеждаше почти колкото Егвийн. — Докато отида, вече седем Сестри бяха проверили за резонанс. Няма съмнение, че е убита със сайдин. Вратът й е прекършен. Строшен. Все едно че главата й е била извита в кръг. И е било бързо. — Нисао вдиша дълбоко и притеснено, усети се какво е направила и се изпъна още повече. — Стражникът й е готов на убийство. Дали са му билкова отвара, за да го приспят, но събуди ли се, ще ни създаде големи неприятности. — Не включи обичайната презрителна извивка на устните, както когато Жълтите споменаваха за билки — знак колко притеснена беше.

Егвийн остави лъжицата на масичката и се отпусна назад. Изведнъж столът й се стори не толкова удобен. Следващата най-веща след Леане беше Боуд Каутон. Новачка. Постара се да не мисли какво друго освен новачка е Боуд. С още няколко дни упражняване Боуд щеше да свърши работата почти толкова добре, колкото Кайрен. Почти. Но това не го спомена. Нисао знаеше някои тайни, но не всички.

— Аная, а сега — и Кайрен. И двете — Синя Аджа. Знаеш ли за още някоя връзка между тях?

Нисао поклати глава.

— Аная е била Айез Седай петдесет или шейсет години, когато Кайрен дойде в Кулата, доколкото помня. Може да са се познавали. Просто не знам, Майко. — Гласът й прозвуча уморено и раменете й се смъкнаха. Безшумното й разследване за смъртта на Аная не беше довело доникъде, а сега сигурно си даваше сметка, че Егвийн ще й добави и Кайрен.

— Разбери го — разпореди се Егвийн. — Но дискретно. — Това второ убийство щеше да вдигне достатъчно врява и без тя да добавя към нея. Огледа за миг жената пред себе си. Нисао можеше да си потърси извинения или да твърди, че се е съмнявала още в началото, но досега винаги беше образец на самоувереността и абсолютната сигурност на Жълтата Аджа. Не и сега обаче. — Много ли Сестри държат сайдар?

— Забелязах няколко, Майко — каза сковано Нисао. Брадичката й се вирна предизвикателно. Но след миг сиянието около нея угасна и тя се загърна още по-плътно, сякаш я побиха студени тръпки. — Съмнявам се, че това може вече да помогне на Кайрен. Смъртта й е била съвсем внезапна. Но така човек се чувства по-… безопасно.

След като дребната жена си излезе, Егвийн поседя на масата, разбърквайки вяло кашата. Не видя повече черни топчици, но беше изгубила апетит. Накрая стана, нагласи грижливо седемцветния шарф около врата си и се заметна с наметалото. Точно днес нямаше да седи, изпълнена с покруса. Точно днес трябваше да изпълни рутинните си задължения до последната буква.

По замръзналите улици на стана се тътреха коли, пълни с ведра с вода или с нацепени дърва и чували с въглища. Както обикновено, по дървените пасажи бързаха новачки и се кланяха на подминаващите ги Айез Седай. Неотдаването на дължимото уважение към една Сестра можеше да доведе до бой с пръчки, но също така и закъснението, а учителките по правило проявяваха по-малка търпимост от срещаните по пътя Айез Седай, които поне можеше да извинят някоя забързана притеснена новачка.

Облечените в бяло жени отскачаха от пътя й, разбира се, щом видеха пъстрия шарф, но тя не позволи настроението й да се вкисне повече, отколкото си беше, при гледката с приклякащите насред улицата новачки, някои от които се подхлъзваха, пързаляха се и понякога едва не падаха по очи, преди да ги задържат „братовчедките“ им. Жените от едно „семейство“ бяха започнали да се наричат „братовчедки“ и това по някакъв начин ги привързваше още повече, сякаш наистина бяха роднини, и при това — близки братовчедки. Това, което вкисваше настроението й, бяха Айез Седай, които зърваше тук-там, плъзгащи се като лебеди по пасажите сред вълни от реверанси. Между шатрата и кабинета на Амирлин не срещна повече от десетина, но три от всеки четири бяха загърнати не само в наметала, а и в светлината на Силата. В повечето случаи ходеха по две, следвани от всички Стражници, с които разполагаха. Загърнати в сайдар или не, всички се оглеждаха бдително.