Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Мъртва — отвърна той мрачно. — Лука, какво, в името на Светлината…

— Забранявам, Играчко! — рязко го прекъсна Тюон и вдигна пръст. — Забранявам ти да скърбиш за една предателка! — Гласът й малко поомекна, но все пак си остана твърд. — Тя си заслужи смъртта с това, че измени на Империята. И също толкова лесно щеше да предаде и теб. Ти въздаде правосъдие и аз го наричам така. — Тонът й говореше, че щом тя е нарекла нещо, друго име това нещо не може да има.

Мат стисна очи за миг.

— Всички останали също ли са тук?

— Естествено — отвърна му Лука, все така ухилен като селски идиот. — Лейди… Върховната лейди — простете. Върховна лейди. — Дълбок поклон. — Върховната лейди поговори с Мерилий и Сандар, и… Е, сещаш се. Много убедителна е… Та значи, за златото ми. Ти каза, че ще ми го оставят, но Мерилин каза, че по-скоро ще ми пререже гърлото, а Сандар заплаши, че ще ми счупи главата и… — Мат го изгледа и той млъкна, след което лицето му отново светна и той продължи: — Виж какво ми даде Върховната лейди! — Отвори един от долапите, измъкна оттам прилежно сгънат лист и го вдигна с треперещи ръце. Хартията беше дебела и бяла като сняг; скъпа. — Пълномощие. Няма печат, разбира се, но е с подпис. ГОЛЯМОТО ПЪТУВАЩО ПОЗОРИЩЕ И ВЕЛИКОЛЕПНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ НА ДИВНИ ЗРЕЛИЩА И ЧУДЕСА НА ВАЛАН ЛУКА вече е под личната закрила на Върховната лейди Тюон Атем Коур Пейендраг. Всеки, естествено, ще знае коя е тя. С това нещо мога да отида и в Сеанчан. Мога да направя представление пред Императрицата! Дано да живее вечно — припряно добави той. С дълбок поклон към Тюон.

„За нищо“ — вяло помисли Мат. Смъкна се на едно от леглата с лакти на колене, а Лателе го изгледа стръвнишки. Щеше да го набие, ако не беше Тюон!

Тюон вдигна властно ръка — черна порцеланова кукла, и все пак — кралица от глава до пети, въпреки провисналата на раменете й широка рокля.

— Това няма да го използвате, освен при необходимост, господин Лука. При голяма необходимост!

— Разбира се, Върховна лейди. Естествено. — Лука така се сгъна в кръста, че още малко и щеше да целуне дъските на пода.

За едното проклето нищо!

— Изрично упоменах кой е под личната ми закрила, Играчко. — Тюон отхапа от сладката и деликатно изтри с пръст трощичките от устните си. — Можеш ли да се досетиш чие име оглавява този списък? — Усмихна се. Не със злобна усмивка. Една от онези нейни усмивки, като на себе си, веселие или радост от нещо, което той не можеше да разбере. И изведнъж забеляза нещо. Букетчето розови пъпки, което й беше дал, бе забодено на рамото й.

И без да го иска, Мат се разсмя. Хвърли шапката си на пода и се разсмя. Въпреки всичко, въпреки всичките си усилия, изобщо не познаваше тази жена! Ей тоничко не я познаваше!

Смя се, докато не го заболяха ребрата.

Слънцето клечеше на хоризонта на изток, очертало контурите на Бялата кула в далечината, но студът от предната нощ сякаш се усилваше, а тъмносивите облаци, стелещи се по небето, предвещаваха сняг. Зимата отстъпваше, но все още колебливо отпускаше мразовитата си прегръдка във време, когато пролетта вече трябваше да е настъпила. Шумовете на ранното утро проникваха през платнищата на шатрата на Егвийн, колкото и да беше усамотена. Целият стан сякаш трептеше от сутрешната шетня. Работниците вече мъкнеха вода от кладенците, дърва за огрев и въглища в ръчни колички, а слугините приготвяха закуската на Сестрите. Денят беше значим, макар че никой от тях нямаше как да го знае. Днес най-вероятно щяха да приключат лъжливите преговори, които се водеха в Дарейн, на една маса под павилиона в подножието на моста за Тар Валон. Лъжливи и за двете страни. Дръзките набези на Елайда продължаваха по другия бряг на реката. Тъй или иначе, днес щеше да е последната среща.

Егвийн въздъхна, извади от димящата каша една черна топчица и изтри пръстите си в ленената кърпа, без да я оглежда, за да се увери, че е гъгрица. Ако не си сигурна, по-малко ще се притесняваш какво е останало в паницата. Лапна една лъжица и се постара да се съсредоточи върху сладките резенчета сушени кайсии, които Чеса беше сложила в кашата. Не изпука ли нещо между зъбите й?

— Всичко пълни корема, както често казваше майка ми, тъй че не му обръщай внимание — промърмори Чеса, сякаш говореше на себе си. Така съветваше тя Егвийн, без да прекрачва чертата между господарка и слугиня. Поне я съветваше, когато я нямаше Халима, а днес тя беше излязла много рано. Чеса седеше на един от сандъците с дрехи, в случай че на Егвийн й потрябва нещо или реши да я прати по работа, но очите й от време на време пробягваха към купчината дрехи, които днес трябваше да идат за пране. Нямаше нищо против да кърпи и шие пред Егвийн, но подреждането на прането явно не биваше да се прави пред господарката.