Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Чу се тропот на конски копита и в тясната улица между шатрите и фургоните се появиха Харнан и още трима от Червените ръце. Мечовете бяха на коланите им под наметалата, Метвин носеше камата си, дълга почти колкото малък меч, а Джордъран бе окачил арбалета си на седлото, изпънат и заключен. С коленчатото лостче на колана му щеше да му трябва цяла минута, докато изпъне тетивата, но така трябваше само да постави стрела. Харнан носеше къс лък и пълен колчан. Фергин водеше Пипе.

Харнан не си направи труда да слиза от коня. Изгледа подозрително Тюон и Селусия, а след тях — Лука и Лателе с почти същото съмнение, после се наведе от седлото и татуировката с ястреба изпъкна на бузата му.

— Рена е откраднала кон, милорд — тихо заговори той. — Прегазила е един от конярите на входа, за да излезе. Ванин я гони. Според него някъде до полунощ може да стигне до Корамен. Натам е тръгнала. Придвижва се много по-бързо от фургоните. Но язди без седло и с малко късмет можем да я догоним. — Последното прозвуча сякаш „малкото късмет“ е природен факт. Мъжете от Бандата разчитаха на късмета на Мат Каутон повече от самия него.

Всъщност, като че ли друг избор нямаше. Заровете продължаваха да тропат в главата му. Все още имаше шанс нещата да тръгнат както той искаше. Малък шанс. Късметът на Мат Каутон.

— Изкарай хората си на пътя веднага щом си приберат вещите, Лука — каза той и стъпи на стремето на Пипе. — Стената и всичко, което не можеш да вдигнеш бързо на фургоните, ги остави. Бързо.

— Ти луд ли си? — запени се Лука. — Ако се опитам да разпъдя тия хора, наистина ще стане бунт! И ще поискат да им върнем парите! — Светлина, този човек щеше да мисли за пари и на дръвника на палача.

— Помисли какво ще стане, ако утре тук те намерят хиляда сеанчанци. — Гласът му беше хладен, колкото беше възможно. Провалеше ли се, сеанчанците бързо щяха да догонят трупата на Лука, колкото и да пердашеха конете си. Лука също го знаеше, ако се съдеше по кривата му уста, сякаш беше захапал гнила слива. Мат се насили да извърне очи от него. Заровете трополяха, но все едно, те не бяха спирали. — Джюйлин, остави на Лука всичкото злато, освен една по-дебела кесия. — Сигурно щеше да може да се откупи и да го пуснат, след като се уверят, че проклетата им Щерка на Деветте луни не е при него. — Събери всички и тръгни колкото можеш по-скоро. Щом се отдалечиш от града, хващаш към горите. Ще те намеря.

— Всички ли? — Скрил Тера зад гърба си, Джюйлин кимна към Тюон и Селусия. — Тия двете ако ги оставим в Джурадор, сеанчанците може да престанат да си ги търсят. Поне може да ги забавят. Нали все говориш, че рано или късно ще ги изтървеш.

Мат погледна Тюон в очите. Тъмни, влажни очи на гладкото, безизразно лице. Беше смъкнала малко качулката си, тъй че можеше ясно да види лицето й. Ако я оставеше, тя нямаше да може да изрече думите, а и да ги изречеше, щеше да е твърде далече от него, за да има значение. Ако я оставеше, никога нямаше да може да разбере защо му се усмихва така загадъчно и какво се крие зад тази загадъчност. Светлина, наистина беше глупак! Пипе заподскача нетърпеливо.

— Всички. — Тюон не кимна ли лекичко, сякаш на себе си? Защо ще кима? — Да тръгваме — каза той на Харнан.

Трябваше много бавно да прекарат конете през навалицата, за да излязат от позорището, но веднага щом излязоха на пътя. Мат подкара Пипе в галоп, с развято зад гърба му наметало и снишил глава, за да не издуха вятърът широкополата му шапка. Конят нямаше да издържи дълго на такова препускане. Пътят се виеше между хълмовете, изкачваше ридове и тук-там се врязваше право в тях, когато склонът не беше много висок. Прегазваха дълбоки до глезените потоци и трополяха по ниските дървени мостове над по-дълбоките води. По склоновете отново започнаха да се появяват дървета. Ферми се мяркаха по някои от хълмовете — ниски, покрити с плочи каменни къщи и обори.

На няколко мили от позорището Мат забеляза пред тях един дебел мъж, отпуснат на седлото си като чувал с лой. Конят, дорест и дългокрак, нагъваше пътя в неуморен галоп. То си е ясно, че един конекрадец ще разбира от коне. Щом ги чу, Ванин се озърна през рамо, но не спря. Това беше лошо.

Когато Мат го настигна, Ванин се изплю и измърмори:

— Дано конят й се изтощи до смърт, за да мога да я проследя пеш. Язди по-бързо, отколкото очаквах, и то без седло. Ако дръпнем, може и да я догоним до заник слънце. Ако конят й дотогава не умре, тогава ще е някъде при Корамен.

Мат погледна към слънцето, почти над главата му. Дълъг беше пътят, за да се вземе за по-малко от половин ден. Ако тръгнеше назад, до заник слънце щеше да е далече отвъд Джурадор, с Том, Джюйлин и останалите. С Тюон. И със сеанчанците, предупредени, че трябва да заловят Мат Каутон. Човекът, отвлякъл Щерката на Деветте луни, едва ли щеше да извади чак толкова късмет, че да не го направят да’ковале. А някъде утре или вдругиден Лука щяха да го набият на кол. Лука и Лателе, Петра и Кларине, и останалите. Цяла гора от колове. Заровете затропаха и заподскачаха в главата му.