Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Това й напомни за времето, когато в Емондово поле се появи петнистата треска и всички ходеха притиснали на устите и носовете си кърпи, напоени с бренди — Дорал Баран, тогавашната Премъдра, беше казала, че това предпазва — ходеха, притиснали кърпите, и се озъртаха да видят кой е следващият, дето ще се обрине и ще падне. Докато треската свърши, умряха единайсет души, но след това мина цял месец, откакто се беше разболял последният човек, преди да се престрашат да свалят кърпите. Дълго време тя беше свързвала миризмата на бренди със страха. Сега сякаш почти го помирисваше. Две Сестри бяха убити ей така, между тях, от мъж, който можеше да прелива, да не говорим, че явно можеше да идва и да си отива, когато пожелае. Страхът обземаше Айез Седай много по-бързо, отколкото заразяваше петнистата треска.

Шатрата, която използваше за кабинет, вече беше затоплена от мангала с жарта, излъчващ аромат на рози. Лампите с огледалата и лампата на масата бяха запалени. Рутинните й действия бяха известни. Тя окачи наметалото си в ъгъла, седна зад писалищната маса и автоматично посегна към нестабилния крак, който винаги се опитваше да се сгъне. Трябваше само да спазва рутината. Утре можеше да обяви какво е сторено.

Първата посетителка я изненада — беше може би последната жена, която очакваше да влезе в шатрата. Теодрин беше жилава Кафява, с бузки като ябълки, мургава доманка. Беше стиснала упорито уста, макар обикновено винаги да изглеждаше готова да се усмихне. Плъзна се по изтърканите килими толкова близо, че ресните на шала й се отъркаха в писалищната маса. След като направи официалния си реверанс, Егвийн протегна ръка, за да целуне пръстена й с Великата змия. На официалността трябваше да се отвръща с официалност.

— Романда желае да научи дали може да се срещне днес с вас, Майко — каза слабичката Кафява. Тихо, но в тона й имаше скованост.

— Кажи й, че може по всяко време. Дъще — отвърна предпазливо Егвийн. Теодрин приклекна отново в реверанс, без изражението й да се промени.

Когато Кафявата тръгна към изхода, една от Посветените се шмугна покрай нея в шатрата и смъкна бялата си качулка. Емара беше тънка жена и ниска като Нисао. Човек имаше чувството, че някой по-силен вятър можеше да я издуха, но имаше твърда ръка с дадените й под опека новачки, по-твърда, отколкото на много Сестри. Но пък тя беше твърда и спрямо себе си, а животът на новачката се очакваше да е суров. Сивите очи на Емара се извърнаха към ресните на шала на Теодрин и устата й се кривна като в презрителна усмивка, но тя бързо я изглади и разпростря белите си поли пред Егвийн. На бузите на Теодрин избиха червени петънца.

Егвийн плесна с ръка по масата толкова силно, че мастилницата и бурканчето с пясък се разклатиха.

— Забравила ли си, че трябва да проявяваш почтителност към една Айез Седай, дете? — скастри я тя.

Емара пребледня — Амирлин имаше реноме все пак — и припряно направи още един, по-дълбок реверанс за Теодрин, която го прие с вдървено кимване, преди да излезе от палатката още по-бързо, отколкото беше влязла.

Това, което Емара успя да изломоти, беше, че Лелейн моли за среща с Амирлин. Доскоро Романда и Лелейн съвсем не бяха толкова формални, появяваха се, без да известят и когато си поискат, но обявяването на война на Елайда беше променило много неща. Не всичко, но все пак достатъчно, за да има някакъв ред. Егвийн даде същия отговор на Лелейн, както и на Романда, макар и с по-рязък тон, а Емара едва не падна по очи в реверанса си и буквално изхвърча от шатрата. Още един пирон, който да скрепи бъдещата легенда за Егвийн ал-Вийр, Амирлинския трон, пред която Серейл Баганд щеше да изглежда мека като пухена възглавничка.

Щом Посветената излезе, Егвийн вдигна ръката си и погледна намръщено това, което бе покрила дланта й. Сгънатото листче хартия, което Теодрин беше оставила, докато целуваше пръстена й. Когато го отвори, се намръщи още повече. Почеркът, изпълнил ситно малката страничка, беше разтеглен и в същото време изряден, но на ръба се виждаше малко петънце мастило. Теодрин беше много спретната. Може би искаше просто да се впише в общата представа за Кафявите.

„Романда е изпратила две Сестри да Пътуват до Кайриен и да разследват някакви приказки, около които бръмчат Жълтите Заседателни. Не знам какъв точно е слухът, Майко, но ще го разбера. Чух една от тях да споменава Нинив, не в смисъл, че е в Кайриен, но все едно, че въпросният слух я засяга.“

Глупачката дори си беше написала името!