Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Може би не знаете, Майко, но една от „братовчедките“ на Никола е Ларайн Айелин. От Емондово поле — добави тя, сякаш Егвийн не го знаеше. Никой няма да помисли, че си играете на фаворитки, ако опростите цялото „семейство“. Не знам колко ще отстъпи Тиана, но тя наистина е решила да бъде много сурова с тях. Ще страдат.

Егвийн се намести на стола — много внимателно — и я изгледа намръщено. Ларайн беше на нейната възраст и близка приятелка, някога. Много време бяха прекарали заедно, шепнеха си клюкички и се упражняваха в сплитането на косите си на плитка за деня, в който Женският кръг щеше да им каже, че вече са достатъчно пораснали. При все това, Ларайн беше едно от малкото момичета от Емондово поле, които като че ли приемаха за възможно Егвийн наистина да е Амирлинският трон, макар да го показваше, общо взето, като се държеше на разстояние. Но нима Шериам допускаше, че Егвийн може да си играе на фаворитки? Дори Сюан изглеждаше стъписана.

— Би трябвало да го знаеш повече от всяка друга, Шериам. Дисциплината на новачките е в сферата на Надзорницата на новачките. Освен ако момичето не е било насилено, нещо, за което не си намекнала. Освен това, ако Ларайн си въобразява, че днес може да се измъкне, след като е помогнала на една бегълка — помогнала е на бегълка, Шериам! — какво ще си въобрази утре? Може да стигне до шала, ако има ум в главата. Няма да я поведа по път, който ще я доведе до изгонване за лошо поведение. Е, казвай сега. Какво говорят за съня ми?

Зелените очи на Шериам примигнаха и тя се озърна към Сюан. Светлина, нима си въобразяваше, че Егвийн е твърда само заради присъствието на Сюан? Защото Сюан можеше да разнесе клюки? Не можеше да е толкова глупава; все пак нали доскоро беше Надзорница на новачките?

— Мнението на Сестрите, Майко — заговори накрая Шериам. — все още е, че сеанчанците са на хиляда мили оттук, че не познават Пътуването и че ако тръгнат към Тар Валон, ние ще го разберем преди да са се приближили и на двеста левги.

Сюан промърмори нещо под нос, което прозвуча злобно, но не и изненадано. На Егвийн също й се дощя да изругае. Тревогите около убийството на Аная не можеха да имат нищо общо с апатията на Сестрите. Те не вярваха, че Егвийн е Сънебродница. Аная беше сигурна, но Аная беше мъртва. Сюан и Леане го вярваха, но никоя от двете не стоеше достатъчно високо, за да я изслушат с нещо повече от припряна учтивост, в най-добрия случай. И беше съвсем явно, че Шериам също не го вярва. Подчиняваше се на клетвата си за вярност толкова добросъвестно, колкото Егвийн можеше да пожелае, но не можеш да заповядаш на някого да го повярва. Само повтаряха това, което тя кажеше, но нищо не се променяше.

След като Шериам си тръгна, Егвийн неволно се замисли какво преди всичко я беше довело тук. Възможно ли беше само за да изтъкне, че Ларайн ще бъде наказана? Едва ли. Но не беше казала нищо друго, като се изключеха отговорите на въпросите на Егвийн.

Скоро се появи Миреле, последвана от Морврин. Егвийн усети как всяка от тях освободи Извора преди да влезе в шатрата. Стражниците си оставиха отвън, разбира се. Но дори от краткото зърване, докато паднат платнищата, се видя, че мъжете са угрижени.

Големите черни очи на Миреле светнаха, щом видя Сюан, и ноздрите й се разшириха. Кръглото лице на Морврин си остана гладко излъскан мрамор, но тя изтупа с две ръце тъмнокафявите си поли, сякаш искаше да изтърси нещо. Може би беше несъзнателно. За разлика от Шериам, те бяха длъжни да приемат заповедите на Сюан, а това никак не им харесваше. Не че Егвийн искаше да им натрие носовете, но все пак се осланяше на Сюан, а с клетвите или без тях, не им вярваше напълно. Не до степента, в която вярваше на Сюан. Освен това имаше моменти, в които беше неуместно, да не кажем невъзможно, да каже на заклелите й се Сестри какво точно иска да се направи. А Сюан можеше да предава посланията й и така Егвийн можеше да е сигурна, че ще се изпълнят.

Попита направо за приказките около съня си, но не се изненада, че отговорът беше същият като на Шериам. Сеанчанците били далече. Щели да получат сигурни предупреждения много преди това да се промени. Същото от цели петнайсет дни.

— Сигурно щеше да е по-друго, ако Аная беше жива — каза Морврин, докато се наместваше върху едно от паянтовите столчета пред писалищната маса. Въпреки едрото си туловище го направи много лесно и изящно. — Аная имаше реноме на жена с вкус към тайнствените науки. Аз лично винаги съм си мислила, че е трябвало да избере Кафявата. Щом тя твърдеше, че сте Сънебродница… — Стисна зъби при резкия поглед на Егвийн, а Миреле изведнъж реши, че трябва да сгрее ръцете си над мангала.