Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

— Чест е да ви служа, Майко — обърна се той официално. — Изпраща ме лорд Брин. Нареди ми да ви предам, че снощи, изглежда, е извършен набег от тази страна на реката. С Айез Седай. Лорд Брин подсилва патрулите. Съветва Сестрите да си останат в стана, за да се избегнат инциденти.

— Може ли да ме извините, Майко? — изведнъж каза Сюан с леко засрамения тон на жена, която спешно трябва да прескочи до едно място.

— Да, да — кимна Егвийн много припряно и едва я изчака да изхвърчи навън, преди да продължи. — Предайте на лорд Брин, че Айез Седай ходят там, където те пожелаят и когато пожелаят. — Затвори уста, преди да се е изтървала и да го нарече по име, но това само й придаде още повече суровост. Така поне се надяваше.

— Ще му предам, Майко — отвърна той и отново се поклони. — Служа ви със сърце и душа.

След като излезе, Мейган се подсмихна леко. Тя не одобряваше войниците. Стражниците бяха добри и необходими, но войниците, според нея, само цапотеха навсякъде и после друг трябваше да чисти — но одобряваше всичко, което можеше да забие клин между Егвийн и Гарет Брин. Или да го кажем по-точно, одобряваше всичко, което одобрява Лелейн. В това отношение Мейган беше човек на Лелейн от глава до пети. Миреле изглеждаше само озадачена. Тя знаеше, че Егвийн се разбира добре с лорд Гарет.

Егвийн стана и си наля чай. Взе си и от меда на Мейган. Ръцете й не трепереха. Лодките си бяха на мястото. След няколко часа Леане щеше да вземе Боуд и да я отведе далече от стана, без да обяснява на никого какво ще прави. Ларайн трябваше да си изтърпи наказанието, което бе заслужила, а Боуд трябваше да направи това, което трябваше. Егвийн беше по-млада от Боуд, когато я пратиха да лови Черни сестри. Шиенарците водеха своята война срещу Сянката в Погибелта, със сърце и душа. Айез Седай и онези, които щяха да станат Айез Седай, служеха на Кулата. По-силно оръжие срещу Сянката от всякой меч, и не по-малко опасно остро за всяка невнимателна ръка.

Романда дойде — с Теодрин, която й задържа платнището, докато влезе — и направи много точен реверанс, нито на косъм по-дълбок от това, което приличието изискваше за Заседателка към Амирлин. Сега не се намираха в Съвета. Там Амирлин беше само първа между равните, но в кабинета си беше малко повече, дори за Романда. Но не благоволи да целуне пръстена на Егвийн. Имаше си граници, все пак. И изгледа Миреле и Мейган, сякаш си мислеше дали да не ги помоли да напуснат. Или да им нареди, може би. Щекотлив момент. Заседателките очакваха да им се подчиняват, но никоя от двете не беше от нейната Аджа. А и това беше кабинетът на Амирлин.

В края на краищата не направи нито едното, нито другото, само се остави Теодрин да свали наметалото й, извезано на жълти цветчета, и да й налее чаша чай. Теодрин не чака да я помолят и за двете, след което се отдръпна в единия ъгъл, като придърпа шала си и сви намусено устни, а Романда седна на празното столче. Въпреки паянтовите му крачета, Романда успя да го превърне едва ли не в седалка в Съвета на Кулата, каква седалка, направо трон, докато нагласяше шала с жълтите ресни, който си бе заметнала под наметалото.

— Преговорите вървят зле — заговори тя с високия си мелодичен глас. — Вирилин си хапе устните от безсилие. Магла също е обезсърчена впрочем, дори и Сароя. А когато Сароя заскърца със зъби, повечето Сестри обикновено крещят. — Освен Джаня, всяка Заседателка, била в Съвета преди Кулата да се разцепи, се беше включила в преговорите. В края на краищата, нали преговаряха с жени, които бяха познавали от Съвета. Ролята на Беонин се беше свела почти до това да им шета.

Романда докосна чая с устни, след което остави чашката на чинийката, без дума да каже. Теодрин притича от ъгъла да отнесе чашката й на подноса и да добави от меда, след което да върне чашката на Заседателката, а себе си — обратно в ъгъла. Романда отново опита чая и кимна одобрително. Теодрин се изчерви.

— Преговорите ще продължат така, както вървят — каза предпазливо Егвийн. Романда се беше противопоставила на каквито и да било преговори, лъжливи или не. И знаеше какво ще се случи тази вечер. Държането на Съвета в тъмно щеше да е ненужен шамар в лицето.

Романда кимна и сивият й кок се люшна.

— Те вече ни показаха едно нещо. Елайда няма да позволи на Заседателките, които говорят от нейно име, да отстъпят и на един пръст. Окопала се е в Кулата като плъх в стена. Единственият начин да я изровим е да пуснем порове срещу нея. — Миреле ахна и си спечели учудения поглед на Мейган. Очите на Романда не се отклониха от Егвийн.