Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Чеса много красноречиво изрази разочарованието си, когато се върна и завари подноса почти непипнат, особено след като бе заварила закуската съвсем непипната. Егвийн помисли дали да не каже, че я боли корем, но веднага отхвърли тази мисъл. След като чаят й подейства на главоболието — поне за няколко дни, преди да се върне още по-силно с всяка следваща нощ — се оказа, че пълничката жена се е запасила с всевъзможни билкови илачи за всяка болка, купувани от всеки сладкодумен амбулант, всеки от които с още по-гаден вкус от предишния. Умееше да изглежда толкова отчаяна, когато откажеш да излееш горчилката в устата си, че човек накрая се принуждаваше да я изгълта само за да престане да се тревожи. Понякога, изненадващо, отварите й наистина действаха, но бяха последното, което Егвийн би поискала да вкуси. Тя отпрати Чеса с подноса и с обещанието, че ще се нахрани по-късно. Чеса несъмнено щеше да й донесе и вечеря.

Почти се усмихна, като си го помисли — Чеса щеше да стои над нея и да кърши ръце, докато не изяде и последната троха — но очите й отново се върнаха на донесението на Тиана. Никола, Ларайн и Боуд. Сурова учителка беше Бялата кула. Освен когато Кулата е във война с консенсус на Съвета, на Амирлин бе забранено да… Но Кулата беше във война.

Не знаеше колко дълго е седяла, загледана в това късче хартия, само с едно име на него, но когато Сюан се върна, вече бе решила. Сурова учителка, която никога не търпеше игри на фаворитки.

— Леане и Боуд заминаха ли? — попита Егвийн.

— Преди повече от два часа, Майко. Леане трябваше да отведе Боуд, а после да тръгнат по реката.

Егвийн кимна.

— Поръчай, моля те, да оседлаят Дайшар… — Не. Някои хора вече познаваха коня на Амирлин. Твърде много. Не беше време за спорове и обяснения. Не беше време да утвърждава авторитета си. — Оседлай Бела и ме чакай на пресечката на север. — Почти всички познаваха и Бела. Конят на Сюан, така го знаеха всички.

— Какво сте решили, Майко? — попита загрижено Сюан.

— Решила съм да пояздя. И, Сюан, не казвай на никого. — Улови погледа й и го задържа. Сюан бе служила като Амирлин и можеше да те гледа твърдо като камък. Егвийн беше Амирлин. — На никого, Сюан. Хайде. Тръгвай. И побързай.

Сюан излезе бързо, все така с намръщено чело.

След като остана сама, Егвийн смъкна шарфа, сгъна го грижливо и го прибра в кесията на колана си. Наметалото й беше от добра вълна. Здраво, но без никакви украси. Без шарфа, показващ се от качулката, можеше да мине за всяка друга.

Дървеният пасаж пред кабинета й беше празен, разбира се, но след като прекоси замръзналата улица, тя се смеси с обичайния поток от новачки, осеян тук-там с Посветени и Айез Седай. Новачките се покланяха, без да се спират, Посветените й поднасяха реверанси, щом ги подминеше, след като забележеха, че полите под наметалото не са обшити с бяло, а Айез Седай се носеха плавно, скрили лица под качулките си. И да забележеше някоя, че няма Стражник след нея, какво пък, много Сестри си нямаха Стражник. И не всяка беше обкръжена със сияещия ореол на сайдар. Само повечето.

На две улици от кабинета си тя спря в края на дървения пасаж, срещу потока забързани жени. Постара се да затаи вълнението си. Слънцето беше увиснало на половината си път до хоризонта на запад — златна топка, промушена от разядения връх на Драконовата планина. Сянката на огромния зъбер вече се беше проснала над лагера, загръщайки шатрите в предвечерен здрач.

Най-сетне Сюан се появи, яхнала Бела. Рунтавата кобилка стъпваше уверено по хлъзгавата улица, но Сюан се беше вкопчила в юздите, сякаш се боеше да не падне. И сигурно наистина се боеше. Сюан беше една от най-лошите ездачки, които Егвийн бе срещала. Когато се смъкна от седлото — ръсеше ругатни и оправяше полите си, — изглеждаше облекчена, че е отървала живота си. Бела изцвили тихо, познала Егвийн. Сюан придърпа смъкнатата си качулка и също отвори уста, но Егвийн вдигна предупредително ръка, преди да е успяла да проговори. Видя как думата „Майко“ се очерта на устните й. И сигурно щеше да е достатъчно високо, за да се чуе от петдесет крачки.

— Не казвай на никого — промълви Егвийн. — И никакви забележчици и намеци. — Това май покриваше всичко. — Прави компания на Чеса, докато се върна. Не искам да се тревожи.

Сюан кимна с неохота. Устата й изглеждаше почти нацупена. Все пак беше разумно, че добави „забележчици“ и „намеци“. Егвийн остави някогашната Амирлин нацупена като момиченце и се метна на седлото на Бела.