Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Егвийн се загледа напред, на юг към Тар Валон. Белите стени блестяха под светлината на бледата луна и осветените прозорци придаваха на града приглушено сияние, почти сякаш самият остров беше прегърнал сайдар. Бялата кула изпъкваше ясно дори в тъмното, с грейнали прозорци, сияеща грамада под лунното кълбо. Нещо прехвърча за миг на лунния фон и тя затаи дъх. За миг си помисли, че е било драгхар, злокобна гледка точно в тази нощ.

Прилеп трябва да беше. Пролетта идваше и прилепите вече сигурно дръзваха да излизат навън. Загърна се още по-плътно и загледа приближаващия се град.

Когато пред лодката се извиси високата стена на Северен пристан, Егвийн почти вдигна ръка, за да се защити от белия камък. Войниците горе сигурно щяха да чуят шума. Но греблата само пляснаха тихо, люшнаха се назад и лодката спря там, където трябваше — така че тя да може да докосне желязната верига през залива, чиито огромни звена се открояваха със смътната си лъскавина.

Не беше нужно да я докосва обаче. Нито да чака повече. Прегърнала сайдар, тя едва усети тръпката живот, която я изпълни, преди да намести сплитовете. Земя, Огън и Въздух обкръжиха веригата; Земя и Огън я докоснаха. Черното желязо светна до бяло по цялата ширина на залива.

Остана й време само да усети, че някоя друга също е прегърнала Извора — наблизо, някъде над нея на стената, а после нещо удари лодката, удари самата нея, и тя усети как студената вода я обгърна, как изпълни носа и устата й. Мрак.

Чу женски гласове. Възбудени гласове.

— Знаеш ли коя е тази?

— Охо! Явно получихме повечко, отколкото се бяхме спазарили.

Нещо се опря до устата й и вътре потече топлина, със смътен вкус на мента. Тя се сгърчи и го преглътна. Отвори очи. И ги прикова в лицето на жената, държаща главата й и чашата. Фенерите в ръцете на струпалите се наоколо войници огряваха достатъчно, за да види ясно лицето й. Лице без възраст. Беше в Северен пристан.

— Така, момичето ми — окуражи я Айез Седай. — Изпий го сега до дъно. Силна доза, засега.

Егвийн понечи да избута чашата, опита се да прегърне сайдар, но усети как се плъзга назад, в непрогледния мрак. Бяха я очаквали. Беше предадена. Но от кого?

Ранд се взираше през прозореца в поройния дъжд, леещ се от сивото небе. Поредната буря, изляла се от Гръбнака на света. Драконовата стена. Пролетта трябваше скоро да дойде. Пролетта винаги идваше, рано или късно. По-рано тук, в Тийр, отколкото в родния край, така трябваше да е, макар че по нищо не личеше. Сребристосиня мълния разцепи небето и мина много време, преди да се чуе гърмът. Далечна мълния. Раните в хълбока боляха. Светлина, чаплите, врязани в дланите му, също боляха. След толкова време.

„Понякога болката е единственото, което те кара да се чувстваш жив“ — прошепна Луз Терин, но Ранд го накара да млъкне.

Вратата зад него изскърца и той погледна през рамо към мъжа, влязъл в дневната. Башийр беше с късо сиво копринено наметало, богато и бляскаво наметало, и носеше жезъла на Маршал-генерала на Салдеа — костена палка, увенчана със златна вълча глава, затъкната зад колана до прибрания в ножницата меч. Дългите му, загърнати надолу ботуши бяха излъскани до блясък. Ранд се постара да прикрие облекчението си. Твърде дълго се бяха бавили.

— Е?

— Сеанчанците са склонни — отвърна Башийр. — Луди са колкото си щеш, но са склонни. Държат обаче на лична среща с вас. Маршал-генералът на Салдеа не е Прероденият Дракон.

— С тази лейди Сурот?

Башийр поклати глава.

— Явно е пристигнал представител на императорската им фамилия. Сурот иска да се срещнете с някоя, която нарече „Щерката на Деветте луни“.

Далечен гръм сподири следващата мълния.

БЕЛЕЖКА ПО ДАТИРОВКИТЕ В НАСТОЯЩИЯ РЕЧНИК.

Томанският календар (създаден от Тома дур Амид) се наложил около две столетия след смъртта на последния мъж Айез Седай. По него се датирали хрониките на годините след Разрушението на света (СР). Толкова много от тези хроники били унищожени по време на Тролокските войни, че след края им се разгорял спор за точната начална година по старата система. Таим от Гадзара предложил нов календар, който увековечавал освобождението от тролокската заплаха и отбелязвал всяка нова година като „Свободна година“ (СГ). Гадзарският календар получил широко разпространение двадесетина години след края на войните. Артур Ястребовото крило направил опит да наложи свой календар, ознаменуващ основаването на неговата империя (ОО, или „От основаването“), но днес го цитират само историци. След опустошителните разрушения и гибел, причинени от Стогодишната война, Юрен дин Джубаи Реещия се буревестник, учен от Морския народ, изобретил четвърти календар, който бил наложен от панархеса Фареде Тарабонска. Днес се използва така нареченият „Фаредски“ календар, датиращ от условно възприетата година на края на Стогодишната война и отбелязващ годините на Новата ера (НЕ).