Робърт Джордан - Кръстопътища по здрач

Дъщери на мълчанието: През цялата история на Бялата кула (над три хиляди години) различни жени, които са били отхвърляни, отказвали да приемат драговолно отредената им съдба и се опитвали да се свържат помежду си. Такива групи — всъщност повечето от тях — били разпръсвани от Бялата кула веднага щом били откривани и били наказвани сурово и публично, за да е сигурно, че ще се превърнат в назидание за другите и че за съдбата им ще се разчуе навсякъде. Последната такава премахната група се нарекли Дъщерите на мълчанието (794–798 НЕ). Дъщерите включвала две Посветени, прогонени от Кулата, и двадесет и три жени, които те събрали и обучили. Всички те били върнати в Тар Валон и били наказани, а двадесетте и три били вписани в книгата за новачки. Само една от тях, Серин Аснобар, успяла да стигне до шала. Виж също: Родство(то).

Дължина, единици за: 10 пръста = 1 стъпка; 3 стъпки = 1 крачка; 2 крачки = 1 разтег; 1000 разтега = 1 миля; 4 мили = 1 левга.

Единение(то): Когато армиите, изпратени от Артур Ястребовото крило под предводителството на неговия син Лутаир, слезли на брега на Сеанчан, те заварили пъстра смесица от народи, често във война един с друг и над които често властвали Айез Седай. Без да имат нещо общо с Бялата кула, Айез Седай действали в името на своето лично могъщество, използвайки за тази цел Силата. Обединявали се в малки групи и постоянно заговорничели едни срещу други. До голяма степен тъкмо тези непрестанни заговори за лично надмощие, водещо до войни между десетките хиляди държавици, позволило на армиите, дошли от Аритския океан, да започнат завладяването на целия континент, а на техните потомци — да го довършат. Това завоевание, в хода на което потомците на първоначалните нашественически армии се превърнали в сеанчанци също толкова, колкото завладените народи на Сеанчан, продължило повече от деветстотин години и се нарича Единението.

Ерит: Дъщеря на Айва, дъщеря на Алар. Привлекателна млада огиерка, за която Лоиал възнамерява да се жени, макар че в момента бяга от нея.

Етаири(те): Елитно военно формирование на Иллиан, в момента командвано от Първи капитан Деметър Марколин. Етаирите осигуряват личната охрана на краля на Иллиан и охраняват възлови места из държавата. Освен това етаирите по традиция се използват в сражение за щурмуване на най-силните позиции на противника, за да го изтощят, и при необходимост — за да прикрият отстъплението на краля. За разлика от повечето подобни елитни формации, чужденци (с изключение на тайренци, алтарци и мурандийци) не само са приемани благосклонно, но те могат да се издигнат до най-високия ранг, както и мъже от простолюдието, което също така е необичайно. Униформата на етаирите включва зелена камизола, метална ризница с инкрустирани на нея Девет стършела на Иллиан и коничен шлем със стоманен решетъчен предпазител на лицето. Първият капитан носи четири кръга златен ширит на маншетите на камизолата и три тънки златни пера на шлема си. Вторият капитан носи три златни кръга на всеки маншет и три златни пера със зелен връх. Лейтенантите носят по два жълти кръга на маншетите и две тънки зелени пера, подлейтенантите — по един жълт кръг и по едно зелено перо. Знаменосците се отличават с по два прекъснати жълти кръга на маншетите и с по едно-единствено жълто перо, а отредниците — с по един прекъснат жълт кръг. Завръщане (то): Виж Коренне.

Илюминатори, гилдия на: Общество, съхранило тайната на направата на фойерверки. Пазили са много строго тази тайна, дори с цената на убийства. Гилдията си е спечелила името с пищните представления, осигурявани за владетели и по-влиятелни благородници, наречени „Илюминации“. По-малки фойерверки са се продавали и на други лица, но със строгото предупреждение за гибелта, която може да предизвика всеки опит да се научи какво има в тях. Гилдията някога е имала кантори в Кайриен и Танчико, но сега и двете са унищожени. Освен това членовете на Гилдията в Танчико се опълчват срещу нашествието на Сеанчан и оцелелите са направени да’ковале, а самата Гилдия вече не съществува. Все пак отделни Илюминатори са успели да се спасят от сеанчанската власт и може би в близко бъдеще ще се видят още по-пищни илюминации. Виж също да’ковале.

Ишара: Първата кралица на Андор (ок. 994–1020 СГ). След смъртта на Артур Ястребовото крило Ишара убедила своя съпруг, един от най-изтъкнатите пълководци на Ястребовото крило, да вдигне обсадата на Тар Валон и да я придружи до Кемлин с толкова войници, колкото можел да задели от армията. Докато други се опитвали да завладеят цялата империя на Ястребовото око и са се провалили, Иптара се укрепила здраво на малка територия и устояла. Днес почти всеки благороднически Дом на Андор носи част от кръвта на Ишара и правото на претенции над Лъвския трон зависи както от прякото родство с нея, така и от броя свързвани с това родство линии, които могат да се установят.