Ришел Мийд - Бляскавият двор

– Може би е възможно да намерим повод да останем тук по-дълго.

– И да пропуснем да заминем за Уестхейвън с другите основатели? Това няма да се отрази доб­ре на един така наречен основател и водач на общността. Освен това ще те арестуват и ве­роят­но ще те екзекутират заради ерес, ако не заминеш. А всички онези запаси от храна, кои­то сме складирали долу, ще отидат зян.

– Този списък беше ли изреден в някакъв специален ред? Като нап­ри­мер от най-дребното до най-сериозното пос­ледствие?

– Аз...не знам. – Ръката, коя­то преди беше до лицето ми, се беше плъзнала под завивките и сега пробягваше по голия ми крак – бавно, възбуждащо. Опитвах се да запазя хладнокръвно изражение и тон, но останалата част от тялото ми ме предаде, докато се свивах на кълбо по-близо до него: – В известен смисъл ми пречиш да се съсредоточа. А имаме много за вършене.

– Да. – Гласът му беше дрезгав, когато приближи устни към шията ми. – Да, имаме.

– Не това имах...

Беше невъзможно да му устоя. Или може би на него му бе невъзможно да ми устои. Разтопихме се един в друг и аз напъл­но забравих за Уестхейвън и за предстоящите лишения. През следващия час моят свят бе преплетена бъркотия от кожа, коса и завивки. След това изпитах неубедителен порив да стана и да започна деня. Скоро този порив бе зарязан. Отпуснах се в обятията на Сед­рик и отново заспах.

Звукът от чукане по вратата ме разбуди рязко и успешно разби всякаква останала леност. Изправих се отривисто:

– Дошли са за запасите ни! Кое време е?

Сед­рик отвори едното си око и го насочи към прозореца:

– Не е време. Прекалено рано е.

– Е, някой иска нещо – казах, когато чукането про­дъл­жи. Измъкнах се от леглото и затършувах наоколо, докато открих дълъг, плътен домашен халат. Нахлузих го, забелязвайки, че сватбената ми рок­ля лежеше на пода в далечния ъгъл на стаята, обърната наопаки. Беше една от роклите, кои­то бях носила като „диамант“, истинска фантазия от бяла коприна и среб­ро.

– Това как се озова там?

Сед­рик ме беше гледал как се обличам, вече отворил и двете си очи, и плъзна поглед към ъгъла:

– Имаше нужда от помощ, за да се измъкнеш от нея. – Все едно това беше отговор.

– Джас­пър хубавичко ще ни се развика. Трябва да върна това. – Приключих с пристягането на колана си и забързах към вратата на спалнята.

– Мисля, че сега се предполага да го наричаш „татко“ – извика Сед­рик след мен. Спрях само колкото да го замеря с една възглавничка.

Долу чукането по вратата бе станало по-шумно и по-раздразнено. Затова ве­роят­но не биваше да се изненадвам да открия, че на верандата ни всъщност стое­ше Джас­пър. Погледна нетърпеливо джобния си часовник.

– Ето те и теб.

– Съжалявам. Ние още... спяхме. Желаете ли да влезете?

– Няма време. Тръгнал съм да се срещна с един човек, с когото може би ще започна вълнуващо бизнес начинание.

– И времето му трябваше да съвпадне със заминаването ни, а? – Сед­рик бавно дойде до входа и застана до мен, като се прозяваше. Беше навлякъл набързо снощните си дрехи от сватбата, кои­то бяха целите измачкани. – Или може би ти си определил часа така, че да съвпадне със заминаването?

Което и от двете да беше вярно, Джас­пър не отговори.

– На този етап всъщност не ви е нужно нищо от мен – макар че наистина трябва да си получа обратно онази рок­ля. Мога да ѝ взема добри пари. А ако това ново начинание сработи, може би ще имаме потенциал за още повече. Разработваме програма за по-спе­циал­но намиране на брачни партньори чрез кореспонденция и кратки тематични обяви.

Докато Джас­пър оживено бъбреше за подробностите, аз се върнах горе да взема рок­лята. Трябваха ми няколко минути да я „сглобя“ цялата, тъй като отделните части – горната рок­ля, фустата, долната риза, воалът – необяснимо се бяха оказали разхвърляни в напъл­но различни части на стаята. Може би снощи бях изпила повече вино, отколкото си спомнях. Или може би вниманието ми е било твърде заето с други неща, за да ме е грижа. Няколко блещукащи мъниста паднаха от горната част на рок­лята, когато я пригладих, и аз трепнах, надявайки се, че Джас­пър няма да забележи.

Когато се върнах долу, го чух да казва:

– ... да разширим този бизнес повече, отколкото някога сме мечтали, и ти можеше да имаш дял от него. Невероятни богатства. Но не. Трябваше да се ожениш за измамница със синя кръв и да се забъркаш с някакъв култ в пущинака. Надя­вам се това ново безумие да ти донесе успех.