Дерек Ланди - Да играеш с огъня

С тези думи мъжът стана и се отдалечи, скри се в тълпата. След миг Сангуайн го видя в другия край на площада заедно с една жена.

Преди осемдесет години самият Сангуайн се бе отрекъл от Безликите, понеже бе осъзнал, че ако дойдат на Земята, промените едва ли биха го устройвали. Но работата си беше работа, а Диаблерията плащаше много добре. Ръката му опипа плика във вътрешния джоб на палтото му и опасенията му го напуснаха.

Два дни след битката с Венгос, Валкирия седеше на кея в синьо палто, с вдигната качулка и прогизнали дънки. Дневната жега бе отстъпила на вечерен дъжд.

Въпреки билките и магиите на Кенспекъл, болката не я оставяше. Нямаше белези, нито охлузвания, дори от раната на бузата си, но тялото й още бе схванато и уморено. Въпреки това се радваше, че все още усеща нещо , каквото и да било — особеност, която труповете не притежаваха.

Свежият въздух я караше да поема дълбоки и дълги глътки въздух. Хагард спеше притихнал. Вълните се огъваха в кея. Валкирия ги наблюдаваше, докато не чу колата.

Скълдъгъри излезе и закрачи към нея. Дъждът капеше от периферията на шапката му.

— Още ли си на караул? — попита я той.

Момичето сви рамене.

— Не всички от вампирите на Дъск са били заразени по едно и също време. Може да е имало един-двама от по-скорошните, които водата не е убила. Ако до утре нищо не се покаже, ще реша, че всички са мъртви.

— И тогава ще легнеш да спиш?

— Обещавам. Как е ръката?

Той й показа дясната си ръка, размърда пръсти.

— Сглобена и почти наред, благодарение на Кенспекъл. Трудни няколко дни бяха.

— Да, бяха.

— Танит дойде ли да те види?

— Мхм. Намина на път за летището. Каза ми, че г-н Блис се оправя с Гротескния, разпарчетосва го и тъй нататък.

— … разпарчетосва го, реже останките, кремира ги и разпръсква останките. Можем да сме сигурни, че Гротескния няма да се върне. Или ще се върне, но в много, много малки парченца.

— А бронята на Вайл?

Скълдъгъри се поколеба, преди да отговори.

— У Турид Гилд е. Явно планът му е да я скрие някъде, където никой да не може да я използва за зли цели отново.

— Вярваш ли му?

— Вярвам, че планът му е да я скрие, докато не й намери приложение.

Валкирия се изправи.

— Още ли си уволнен?

— Да.

— Но никой не вижда, че заради неговата алчност и глупост Венгос е избягал?

Скълдъгъри наклони глава.

— Кои се те ? Няма те . Гилд е Върховният Маг, той е начело. Никой не гледа него.

— Има ни нас.

— Е, май че да — разсмя се Скълдъгъри.

Порив на вятъра размести качулката й, но Валкирия я остави както е.

— Какво ще правиш сега?

— Каквото правя винаги — ще разрешавам престъпления и ще спасявам света, обикновено в сюблимния момент. Макар че този път ти спаси света. Браво, за което, между другото.

— Мерси.

— Ще се оправим. По-трудно ще е без ресурсите на Убежището, но трябва. Случва се нещо по-голямо.

— Мистериозните шефове на Сангуайн.

— Именно. Някой действа иззад кулисите. Страхувам се обаче, че скоро ще се покаже. Предстоят лоши неща, Валкирия.

— Все това правят, да.

Сред дъжда и вятъра почти не го почувства, но видя как Скълдъгъри накланя глава. Валкирия заопипва въздуха с магьосническите си сетива. Зад тях двамата имаше пространство, в което вятърът се огъваше, както вълните в кея.

Обърнаха се бавно и видяха вампира. Бе мършав, а вените изпъкваха през мократа, бледа кожа. Дишаше трудно и бе гладен. Но бе оцелял и сега търсеше жертва. Оголи зъби и присви черните си очи. Сви ръце и крака и скочи към тях.

И Скълдъгъри вече вадеше пистолета от палтото си, а Валкирия призова пламък в дланта си и се приготви за пореден път за битка.

Една от централните забележителности в Дъблин, чието официално название е „Паметника на светлината“. Представлява иглоподобна декоративна кула. — Б.пр.

Springheeled — букв. „с пружини на петите“ — Б.пр.

„Краят на света“ — Б.пр.

район в централен Дъблин, намиращ се на южния бряг на река Лифи, известен със запазената си средновековна архитектура и тесните си калдъръмени улички. — Б.пр.

wrong; погрешен. — Б.пр.

„… те поздравяват“. Обръщение на гладиаторите към римския император преди началото на боевете в Колизеума. — Б.пр.