Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Настъпи кратък миг тишина, след което едно от пипалата от сянка се уви около Скълдъгъри и го придърпа. Валкирия усети как нещо се пристяга около глезена й и в следващия момент вече се влачеше по двора. Сянката я пусна и тя спря до Скълдъгъри. Венгос ги изгледа отгоре.

— Почти съм впечатлен. Успяхте да нараните Гротескния. Не смятах, че сте способни на такъв подвиг.

— Пълни сме с изненади. — И Скълдъгъри връхлетя върху него. Отрязък от сенки рязко го върна на земята. Той изпъшка и се завъртя по гръб. — Това очевидно не беше една от тях.

— Никой от вас не разбира все още. Вече не сте заплаха. Аз съм най-могъщият магьосник на този свят. Когато Безликите се завърнат, ще управлявам редом с тях. Каква надежда имате срещу мен?

Скълдъгъри и Валкирия се изправиха.

— Барон Венгос — каза детективът, — арестуван сте.

Венгос прихна. Валкирия погледна зад него, където Чайна се поразмърдваше. Белите й панталони бяха нарязани и изпокъсани, жилетката й — мръсна и окървавена.

— Ето ви, на ръба на пропастта — продължи Венгос, — и се чудя, научили ли сте си урока, за разлика от Чайна? Готови ли сте да прегърнете света, какъвто ще го направят Безликите? Готови ли сте да ги възхвалите?

— Още не са тук, бароне — напомни му Скълдъгъри.

— Но идват. Трябва да го осъзнаете. Гротескния ще ги извика и те ще научат обратния път до тук. И, поправете ме, ако греша, но май ви свършиха подкрепленията.

— Кой е казал, че ни трябват? — Едновременно с думите си Скълдъгъри изстреля ръка напред. Въздухът се раздвижи, но Венгос реагира бързо и още една вълна мрак събори Скълдъгъри.

Валкирия се наведе под удара, който иначе би помел и нея, и загреба една шепа малки камъчета. Събра ръце и действайки по инстинкт, опипа въздуха около тях и ги избута . Те се устремиха към Венгос като куршуми. Той пресече траекторията им с още сенки и камъчетата избухнаха в облак от прах. След това Венгос насочи още една ударна вълна към нея и я обезвреди.

— Толкова, толкова лесно…

Сенките пак я връхлетяха, обгърнаха я, блъснаха я в една от стените. Мракът се заизлива през дрехите й и се опита да помръдне, но не успя.

Скълдъгъри също се озова прикован на стената, до нея.

— Нищо не струваш без тази броня — каза той.

— И тук е моментът, когато започваш да ме предизвикваш? Да обиждаш честта ми? Тази броня е оръжие, изчадие. Едва ли бих оставил оръжието си точно преди смъртоносния удар, само за да дам равен шанс на противника си. Ако врагът ми е слаб, врагът ми ще бъде унищожен. Такъв е начинът на мрачните богове.

— Моля те, не ме убивай! — изтърси Валкирия.

— Валкирия — опита се да я успокои Скълдъгъри, — не се тревожи, ще ни измъкна от това.

— От нищо няма да ви измъкне — каза Венгос. — Изглежда си избрала грешната страна, скъпа.

— Тогава ще я сменя !

— Чу ли това, изчадие? — изсмя се Венгос. — Изправена срещу истинските измерения на ситуацията, твоето протеже те изоставя.

Скълдъгъри тръсна глава.

— Валкирия, слушай ме…

— Какво? — тросна му се тя. — Ще ми кажеш, че всичко ще е наред? Ще ми кажеш да съм смела? Ще ни убие! Бароне, моля ви, не искам да умра! Нека ви се докажа! Нека го убия!

— Би го направила? — попита Венгос. — Да убиеш учителя си? Хладнокръвно?

— Не е убийство, ако вече е мъртъв.

Венгос обмисли предложението.

— Има някаква поезия в това, предполагам. Добре, г-це Каин. Ти ще го убиеш.

Сенките се отдръпнаха и Валкирия падна на земята. Избърса очи с ръкава си и погледна към Скълдъгъри, който висеше като торба стари кости.

— Как възнамеряваш да го убиеш? — поинтересува се Венгос.

— Мисля, че знам как — отвърна тя. — Нещо, което ми каза преди известно време. За една негова слабост.

Венгос й направи знак да се доближи и тя застана несигурно до него. Обърна се с лице към Скълдъгъри и каза:

— Съжалявам.

Валкирия затвори очи, стисна въздуха в дланите си и ги прибра плътно към тялото си. Въздухът около нея затрептя и внезапно се обърна към Венгос. Той обаче я удари през ръцете, сграбчи я за гърлото и я вдигна.

— Наистина ли мислеше, че съм толкова наивен? — смееше се той, докато тя риташе по бронята му. — Толкова нескопосан опит. На това ли те е научило това изчадие? Трябвало е да си намериш по-добър учител.

Тя обхвана китката му и се набра, за да освободи малко напрежението от хвата му.

— Ти си военен — успя да пророни. — Трябва да можеш да разпознаеш отклоняваща вниманието маневра.

— Аа, това ли било? Разсейваш ме, за да си спечелиш перфектната позиция?