Дерек Ланди - Да играеш с огъня

— Добре ли си? — тихо я попита Танит.

— Ставам. Не, страхотно съм. Само дето, нали се сещаш, ще се бием с бог , таковата.

— Част от бог — поправи я Танит. — Части и от други неща.

Валкирия поклати глава невярващо.

— Ти всъщност нямаш търпение за това, а?

— Естествено. Да се биеш с бог или част от бог, или бог-мутант, както и да е. Както казваш, голямата работа е. Огромна работа е. С всякакви съм се била през годините, но… бог. Ако оцелея, какво ще правя оттук нататък? Кое може да бие победата над бог?

— Не знам — отвърна Валкирия. — Победа над двама богове?

Скълдъгъри и г-н Блис излязоха от Бентлито. Скълдъгъри остави в колата палтото и шала си. Двамата застанах пред Секачите, които им отдадоха чест. Валкирия трябваше да се пребори с импулса също да им козирува.

— Били Рей Сангуайн и Гротескния се намират в изоставена болница на север от тук — обърна се към всички присъстващи Блис. — Вампирът Дъск е в наш плен, но местонахождението на барон Венгос е неизвестно. Можем да предположим, че и той се движи към болницата. Не би пропуснал завръщането на Безликите.

— Искам всички да знаете — подхвана Скълдъгъри, — че ние сме първата защитна линия. Всъщност сме единствената защитна линия. Ако се провалим, няма да има какво да се стори. Провалът ни в този момент би бил един много глупав ход. Няма да се проваляме, ясен ли съм? Провалът е нещо лошо, лошо е в краткотраен план, още по-лошо е в дългосрочна перспектива и мисля, че загубих нишката на тази реч и не знам точно как да я завърша. Но знам къде започна и това трябва да помните. Някой виждал ли ми е шапката?

— Сложи я на покрива на колата, докато си сваляше палтото.

— Тъй ли? А, да. Чудесно.

— Атаката ни ще е на две вълни — намеси се Блис, връщайки брифинга в смислено русло. — Първата вълна ще сме аз, Танит Лоу, Валкирия Каин и Скълдъгъри Плезънт.

— Ще използваме шанса, който имаме сега преди Венгос да се върне и да трябва да се бием на два фронта. Първата вълна ще отслаби Гротескния. Ще го ударим с всичко, което имаме, и няма да му даваме време да се лекува или телепортира. Когато успеем да го повредим достатъчно, ще извикаме втората вълна. Има ли въпроси? Не? Никой? Няма въпроси? Сигурни ли сте?

Блис се обърна към него.

— Изглежда няма въпроси.

— Чудесен отряд са — кимна Скълдъгъри.

Под надзора на Блис Секачите се разделиха на две групи, а Валкирия и Скълдъгъри се отдалечиха.

— А толкова ме биваше в тия работи — тихо каза Скълдъгъри.

— Е, моят боен дух със сигурност е повдигнат — осведоми го Валкирия.

— Наистина?

— Боже, не, разбира се. Това беше_ ужасно_.

Танит и Блис се присъединиха към тях и те пристъпиха в горичката. Валкирия се опитваше да не вдига шум, но стъпките на останалите трима не издаваха и звук. Навсякъде около тях се движеха Секачи, а сивите им униформи се сливаха със сумрака.

Спряха точно там, където свършваха дърветата. Пред тях, зад стара метална ограда, се намираше главната сграда на болницата. Сангуайн излезе от входа и застана до паркирания пред него черен джип, говорейки по телефона.

— Добре — чу се ясно гласът му. — Сега те чувам по-добре, говори.

Докато Сангуайн слушаше, Валкирия видя, че Скълдъгъри вече не е с тях.

— И какво? — продължаваше той. — Просто да си ходя? Не, оная грозна гад виси отзад и нищо не прави.

От мрака зад Сангуайн се появи Скълдъгъри. Наемният убиец продължаваше да си говори в пълно неведение.

— Почти съм сигурен, че вампирът е извън играта, няма защо да се тревожим за него. А какво да правим с нашия приятел барона?

С кого разговаряше Сангуайн?

— Сигурен ли си? Не искаш ли…? Не, не, не те разпитвам, просто… Да, знам кой ми плаща. Хей, мен въобще не ме бърка, ако искаш нещата така. Тръгвам си още сега.

Той прибра телефона в джоба си и се подсмихна.

— Приятен живот, бароне — каза той, обърна се и лицето му срещна от упор юмрука на Скълдъгъри.

Посегна към ножа си, но Скълдъгъри удари китката му. Обезоръжен, Сангуайн замахна с юмрук, който детективът улови и използва инерцията на противника си да го тресне в джипа. Сангуайн се свлече на земята. Скълдъгъри взе ножа и го метна надалеч, след което направи знак на останалите да се приближат.

Портата към болницата лежеше извадена от пантите си. Скълдъгъри проверяваше последните обаждания.

— Които и да са били, номерът им е блокиран.

— Сангуайн е следвал нечии други заповеди през цялото време. За онези влиятелни хора, които са издигнали Гилд, които се отърваха от подкрепленията ни.