Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Жадно гълтайки въздух, Валкирия погледна обратно към кея, но светлините му светеха ярко в очите й и не се виждаше нищо. Имаше прилив и не бе останал много плаж, където да излезе, но тя успя да стигне до него, клатушкайки се от умора. Нещо излетя от сенките, удари я и повали на пясъка.

Преди да се окопити, момичето получи юмрук в лицето. Притежателят му имаше човекоподобна форма и се надвеси над нея леко прегърбен.

Дъск.

Човешката му кожа още висеше тук-таме от него. Вампирската му плът бе подута и зачервена. От пръстите на дясната му ръка стърчаха нокти, но лява му бе човешка и на китката му имаше часовник. Лицето му също бе човешко, прорязано от белег, но и от кучешките зъби на истински вампир, които бяха разкъсали венците и устните му.

Валкирия си даде няколко секунди, за да проясни ума си. Дъск не се движеше. Тя протегна рязко ръка, но той я изпревари, сграбчи я за китката и я вдигна, обърна я с гръб към себе си. Гърленият му смях изстърга по ухото й.

— Няма да те убия. Ще те превърна. Ще бъдеш като мен.

Тя се опита да каже нещо, но думите й избягаха. Усети дъха му по кожата си.

— Знаеш ли кого ще убиеш първо, Каин? — попита той. — Знаеш ли кого ще разкъсаш, кого няма да се сдържиш да разкъсаш първо? Родителите си.

— Не — едвам промълви момичето.

— За всичко, което ми направи, за болката, която ми причиняваш сега, ще направя така, че да ме молиш да убия родителите ти.

Нечий глас.

— Дъск.

Вампирът се обърна и бе пометен от непознатия, който се блъсна в него. Валкирия падна по лице в пясъка.

Когато вдигна глава видя, че спасилият я не бе Скълдъгъри. Носеше вехт костюм и цилиндър и се движеше поне толкова бързо, колкото Дъск.

Вампирът замахна, човекът с цилиндъра се наведе и ноктите му одраха корема на Дъск. След това се превъртя и изрита вампира в лицето. Дъск направи само крачка назад и се засили към противника си. Срещна новодошлия във въздуха и двамата се изтърколиха сред прииждащите вълни.

Валкирия намери тежък камък и се промъкна иззад Дъск, който се бе надвесил над странния мъж. Валкирия го халоса в тила, в същото време, когато другият го изрита в лицето.

Момичето изпрати въздушна струя в гърба на Дъск и той плисна във водата. Другият вече бе на крака и изведнъж скочи право нагоре, изчезвайки в мрака.

Дъск се надигна, а лицето му гореше от омраза. Устата му, която бе затворил, за да се предпази от солената вода, се изкриви в ръмжене. Тръгна към Валкирия. В последния миг вдигна глава и видя новодошлия, който падаше право към него. Той заби пети в обърнатото нагоре лице на вампира и той се свлече в мокрия пясък.

Мъжът с цилиндъра заоглежда раните си и си замърмори под нос.

— Мъртъв ли е? — попита тя.

— Мне — позадъхан отговори той. — Спи си.

Говореше с плътен лондонски акцент.

— Обикновено не си падам да спасявам тоя-оня, но щом те гонеше, имаш нещо общо с Венгос, нали тъй?

— Ами… опитвам се да го спра.

— Става. Примамиха ме да им свърша една услуга. Не ми се понрави. И затова ти правя услуга на теб. Онзи големият грозник, нали се сещаш? Държат го в болница „Клиъруотър“. Не знам какво ще правиш с тая информация, но ако прецакаш плановете на Сангуайн, ще ми е достатъчно.

Той си свали шапката с кавалерски жест и се заотдалечава. Тя се намръщи.

— Ти си Спрингхийлд Джак.

Той спря и се обърна.

— Същият, скъпа.

— Ти си лош.

— Пак позна — усмихна се грозновато той.

— Трябва да си в затвора. Танит те вкара там.

Джак се намръщи на свой ред.

— Познаваш ли Танит Лоу?

— Разбира се.

— Тя е… някъде тука?

— Някъде тук, да. Със Скълдъгъри.

— О, да го земат дяволите… — Джак се озърна неспокойно. — Това не е добре. И ей-сегинка им помогнах?

— Боя се, че да.

— О… о, мамка му. Не им казвай, че съм бил тук, става ли? Спасих ти главата, буквално ти я спасих. Обещай.

— Ще напуснеш ли страната.

— Още веднага.

— Тогава ще им кажа утре. Ако оцелеем.

— Същинска малка дама си. Е, лека нощ тогаз. И късмет.

Скок-подскок и Джак Спрингхийлд изчезна.

Сянката на Земята бавно пълзеше по лицето на Луната. Конвоят спря на един смълчан път. Двигателите и фаровете угаснаха. Секачите наскачаха от каросериите на камионите без никакъв звук и се наредиха в очакване на заповеди.

Валкирия слезе от мотоциклета на Танит и свали шлема си. Нервна бе. Дланите й се потяха, зъбите й не спираха да тракат.