Дерек Ланди - Да играеш с огъня

— И Венгос не знае — отбеляза Валкирия.

— Това е загадка за утре. Стига да има утре — приключи въпроса Скълдъгъри.

Той кимна към Блис, който се позасили и с лекота скочи на покрива. Танит попремести центъра на тежестта си и закрачи по отвесната стена. Скълдъгъри хвана Валкирия около кръста и двамата полетяха нагоре. Предпазливо четиримата прекосиха покрива.

Четири големи, здрави стари здания обграждаха бетонения вътрешен двор. В малко зелено островче насред двора едно немощно дърво се опитваше да расте.

До дървото, неподвижен, стоеше Гротескния. Носеше нещо като дреха, дебела и кожена, която висеше от кръста му и се диплеше по земята в краката му.

Под лунната светлина Гротескния изглеждаше още по-неестествен. Нищо тъй ужасно нямаше право да съществува на толкова красива нощ. Дясната му ръка лъщеше влажно, а жълтата киселина издуваше лявата му китка. Сребристата светлина разкриваше разпуканият и изпонатрошен гръден кош на чудовището, а черната кръв бе оставила петна по превръзката на лицето му.

Валкирия и останалите трима приклекнаха. Секачите заеха позиции по периметъра на покрива. Стомахът на Валкирия се бунтуваше. Върховете на пръстите й бяха като нажежени. Трябваше да направи нещо — скоро. Очакването, вълнението, предусещането за нещо ужасно и страхът я задушаваха. Първата среща с Гротескния не бе минала никак добре, но сега бяха повече. Бяха по-силни — както и той. Валкирия се зачуди коя страна има преимуществото.

Скълдъгъри като че й прочете мислите.

— Това нещо — тихо й рече, — тази част от него, която е Безлик, някога е умряла веднъж. Може да умре отново.

Тя кимна, но не продума. Нямаше вяра на гласа си.

Скълдъгъри направи знак на г-н Блис и той скочи от покрива право във вътрешния двор, а Танит изтича надолу по стената, вадейки меча си. Скочиха и изместиха въздуха, за да омекотят падането си. Валкирия се приземи малко тежко, но остана на крака.

— Мислех си, че ще използваме елемента на изненадата — каза тя, докато се движеха към целта си.

— Никога не сме го имали. Той знаеше, че сме тук, през цялото време. Просто не го интересува.

Четиримата се разделиха, за да атакуват Гротескния от различни страни.

Блис не загуби никакво време в заплахи, закани и искания. Просто стигна до Гротескния и замахна с юмрук. Валкирия усети ударната вълна от мястото си. Гротескния дори не залитна назад. Погледна Блис през изцапаните си превръзки и отвърна на удара. Блис бе изстрелян назад и се заби в стената на старата сграда.

Скълдъгъри и Танит направиха хода си едновременно. Дясната ръка на Гротескния се разплете и ноктите й се устремиха към Скълдъгъри. Те разкъсаха палтото му и се вкопчиха в него, след което го запокитиха към Танит. Тя се завъртя насред скока си, оттласна се от рамото на Скълдъгъри и прелетя над главата на чудовището. Скълдъгъри се откопчи от хвата му и ръката му се превърна в едно. Гротескния замахна с огромния си юмрук към детектива. Скълдъгъри сгъсти въздуха пред себе си, за да поеме удара, а Танит поряза ръката с меча си. Тя се излекува моментално.

Валкирия щракна с пръсти, превърна искрите в огнени кълба и замери Гротескния с тях. Първата го подмина, ала втората го уцели в ребрата. Шипът му се стрелна към Танит, която мина под него и го прободе в гърдите. Той обаче удари ръката, с която тя държеше меча, и я строши, след което я избута встрани. Гротескния извади меча от себе си и го пусна на земята, а раната му зарасна мигновено.

Блис излезе от дупката, която бе направил в стената. Изтупа се, сякаш каскадата му не е нищо повече от дребно неудобство, ала първата му стъпка напред бе малко несигурна. Явно бе ранен.

Скълдъгъри извади изпод палтото си два еднакви револвера, дръпна чукчетата назад и започна да стреля. Дванадесет изстрела попаднаха със съвършена точност в чудовището, след което детективът пусна оръжията и се затича напред. В ръката му блестеше метален цилиндър, през който минаваше метален шип.

Скълдъгъри заби шипа на мястото, в което до момента бе стрелял. Гротескния сграбчи детектива и го захвърли настрани, но червената лампичка в цилиндъра вече светеше. Експлозията свали Валкирия на колене, ушите й писнаха, а пред очите й затанцуваха петна. Тя вдигна глава с надежда, но Гротескния стоеше на старото си място все едно нищо не е било. За части от секундата от една рана на ръката му покапа кръв. След това раната се затвори. Да не би да отслабваше?

Танит събра останалите си сили и скочи към него отново, но Гротескния отново я зашлеви като муха. Когато падна, Танит се опита да се изправи, но не успя.