Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Гротескния вдигна лявата си ръка и Валкирия се наведе светкавично. Насочи и двете си ръце към Танит, улови сложната верига, свързваща въздушните молекули и когато шипът се стрелна към безпомощната магьосница, момичето я избута от пътя му. Сега обаче Валкирия си бе спечелила вниманието на чудовището.

— Секачите — прошепна момичето. — Някой да им даде сигнал…

И тогава Блис застана пред нея, на пътя на приближаващия враг. Вместо да го удари, Блис постави ръце на гърдите на Гротескния и започна да бута. Създанието продължи да напредва. Блис се облегна на Гротескния, но без ефект. Валкирия чуваше пъшкането му. Дори легендарната сила на Блис не можеше да удържи Гротескния.

И тогава той се поспря. Блис го натисна още веднъж и създанието отстъпи една крачка.

Танит успя да се изправи. Гротескния бе спрял и като че ли разглеждаше Блис. Държеше лявата си ръка близо до него.

— Танит? — процеди Блис през стиснати зъби, цял облян в пот. — Ако нямаш нищо против…

Танит хвърли поглед на Валкирия.

— Меч.

Валкирия подхвана от разстояние оръжието на Танит и го запрати право в ръката й. Танит вече замахваше, когато шипът на Гротескния се устремяваше към Блис, и успя да го пресече.

Върхът на шилото падна на земята. Валкирия и Танит го изгледаха невярващо.

— Нараних го — отрони Танит.

— Крайно време беше — отвърна Блис, засили юмрук и халоса с невероятна мощ чудовището, което се олюля.

— Секачи! — изрева Блис. — Напред!

Гротескния удряше напосоки, но всеки път, когато някой Секач бе хвърлян назад във въздуха, негов другар заемаше мястото му.

Скълдъгъри и Валкирия стояха рамо до рамо. Танит стискаше счупената си ръка. Блис си поемаше дъх зад тях. Наблюдаваха атаките на Секачите, които бяха гледка, достойна за възхищение. Движеха се в перфектен синхрон, без нуждата да говорят или да получават заповеди. Знаеха всяко необходимо действие във всеки един момент, подкрепяха се и се прикриваха един друг, подсилваха се, където имаше нужда, финтираха и нанасяха безпогрешни удари. Гротескния нямаше нито секунда за възстановяване.

Израстъкът на лявата му китка се сви и изплю киселина, която уцели един от Секачите от упор в гърдите. Той падна и се опита да разкъса палтото си, но не успя и загина. Дясната ръка на чудовището се разплете отново и петте нокътя уцелиха друг от сивите воини, който полетя във въздуха подобно на парцалена кукла.

Удар с коса през едно от сухожилията на Гротескния го препъна. Още един, през гърба, обагри земята в черна кръв. Той замахна на сляпо, не уцели никого и падна на едно коляно. Секачите го връхлетяха като един, когато той се опита да се изправи.

И точно когато всичко предсказваше победа, всичко се обърка. Иззад тях долетя глас:

— Неверници! — и те се огледаха.

Барон Венгос стоеше на същия покрив, от който бяха започнали нападението си и сенките се вихреха гневно около него. Бронята му се разтече, пораснаха й множество остри ъгли и когато пристъпи през ръба на покрива, сенките прехождаха стъпките му, така че той слезе по тях в двора.

Секачите прекъснаха нападението си. Гротескния остана на колене и не направи опит да стане. Тялото му се опитваше да компенсира нанесените му рани.

— Как смеете! — изрева Венгос. — Как смеете да атакувате жив бог !

— Не е бог — Скълдъгъри каза. — И няма да е жив още дълго.

Сенките, следващи Венгос, приличаха на буца. Внезапно тази буца се разпадна и от нея се изтърколи Чайна Сороуз. Венгос я остави да лежи.

Блис го посрещна.

— Няма да стъпиш по-напред — каза той.

— Спри ме тогава — изръмжа Венгос.

— Това възнамерявам. — Блис го удари.

Венгос вдигна ръка и събра сенките, които образуваха бариера. Блис удари нея.

Бронята промени формата си, облече в мрак юмрука на Венгос и той се ухили и сам нанесе удар. Ударът подхвана Блис под брадичката, вдигна го във въздуха и го понесе назад.

Скълдъгъри стреля към лицето на барона. Сенките обаче образуваха воал пред него и поеха куршумите. Когато куршумите свършиха, сенките се разсеяха.

— Е, това не сработи — промърмори Скълдъгъри.

— Секачи — каза Танин и стисна меча си, — имаме нова цел.

Тя се затича напред и Секачите я последваха. Венгос протегна ръка към тях.

— О, мамка му — имаше време да каже Скълдъгъри преди вълна от мрак да изригне от ръката на Венгос и да се забие в Танит и Секачите. Скълдъгъри грабна Валкирия и я свали на земята, а тъмнината премина над тях. Всички пред тях се свлякоха в безсъзнание.