Дерек Ланди - Да играеш с огъня

— Именно. И сега идва момента, когато те нападам и побеждавам.

— Е, извинете израза ми, г-це Каин, но — вие и коя армия?

Валкирия свали една ръка от китката му и посочи зад рамото му.

— Тази.

Чайна Сороуз пристъпи зад него.

Цялото тяло на Чайна лъщеше от татуировки. Венгос пусна Валкирия и насочи удар към Чайна, която обаче го избегна. Идентичните татуировки на краката й светнаха в зелено и Чайна се превърна в мъгла от скорост, която се виеше между сенките на Венгос.

Той изръмжа раздразнено и продължаваше да замахва, но тя вече бе твърде близо. Някои от татуировките проблеснаха в жълто, тя го сграбчи, халоса го и Венгос излетя във въздуха.

Сенките му омекотиха падането и незабавно се насочиха към Чайна. Тя плесна с ръце, татуировките по дланите й се смесиха и тя издигна жълта бариера пред себе си. Въпреки силата на удара, бариерата издържа.

Сенките около Скълдъгъри се поразсея, докато Венгос фокусираше вниманието си другаде. Той се освободи и грабна Валкирия за ръката, като незабавно изстреля и двамата на покрива.

— Какво правим? Трябва да й помогнем! — дърпаше се Валкирия.

— Не можем, твърде е силен.

— Значи бягаме?

— Не, само напредваме в обратната посока.

Междувременно сенките заобиколиха бариерата на Чайна и опитаха да я атакуват изотзад. Самата силова стена отслабваше и Чайна вече бе на едно коляно.

— Ама не можем просто да я оставим! — противеше се Валкирия, докато вървяха.

— Съгласен. Но не можем да го победим, докато носи тази броня.

— И как да я махнем? Никой не може да се доближи толкова до него.

— Именно. Затова ще трябва да мамим.

Скочиха от другата страна, до джипа, и откриха това, което Скълдъгъри търсеше.

— Аха — каза Валкирия. — Умно.

— Разбира се.

Битката бе приключила. Всички, с изключение на Чайна бяха в безсъзнание, а тя стоеше на колене, ранена. Барон Венгос стоеше зад нея и гледаше облечените си в броня ръце.

— Разбирам защо някой би избрал некромантията — каза той. — Има своите ограничения, но_ тръпката_ да я използваш срещу враговете си… Бих се заедно с Вайл по време на войната. Никога не съм го харесвал. Имаше… тайни. Но знаех, че е могъщ. Не съзнавах колко е могъщ обаче. Нищо в сравнение с Безликите, естествено, но… И сега тази сила е моя.

— Не си… — започна Чайна.

— Моля? Не разбрах.

Валкирия напредваше по покрива, гледайки надолу.

— Не си от неговата класа. Вайл беше… изключителен… Ти просто носиш дрехите му. Силата му не е твоя. Прав си. Вайл беше различен. Можеше да използва силата си, за да промени света. Ти не би знаел откъде да започнеш.

Победоносната усмивка я нямаше на лицето на Венгос.

— Можех да те убия преди години — процеди той.

Мракът удари Чайна и в същото време Били Рей Сангуайн изригна от земята заедно със Скълдъгъри, опрял пистолет в слепоочието му. Преди баронът да успее да се обърне Скълдъгъри го хвана в ключ. Валкирия скочи от покрива, омекотявайки приземяването си и издуха Сангуайн, докато се изправяше.

Венгос се въртеше бясно, но Скълдъгъри държеше здраво. Насред шума от схватката се чу едно прищракване и нагръдника на бронята падна. От него избухна мъглив мрак.

Сенките от останалата част от бронята се протегнаха към Скълдъгъри, но бяха слаби и тънки. Скълдъгъри ги разкъса и удари Венгос в гръдната кост. Баронът се задъха, а Скълдъгъри продължи с удари в ребрата и бъбреците. Венгос падна на колене, съскащ от болка.

Нещо помръдна в полезрението на Валкирия и Сангуайн се блъсна в нея преди тя се обърне. На земята тя удари с юмрук коляното му. Заболя я, ала него го заболя повече. Момичето обаче не успя да стане. Сангуайн я стисна за гърлото.

Ударите й в корема и челюстта му не спряха затягащата се хватка около врата й. Тогава тя уцели носа му и той изви от болка, след което изви още по-силно, защото Валкирия счупи едно от кутретата му. Освободи се и го срита в чатала.

Венгос и Скълдъгъри се бяха вкопчили един в друг и се боричкаха и нанасяха удари от близко разстояние. Сангуайн се опита да се изправи, но Валкирия притисна собствения му бръснач към гърлото му.

— Да не си опитал да потънеш в земята.

— Не можеш да ме убиеш, малката. Ти си от добрите.

— Да проверим дали ми пука.

Тя погледна към другите двама. Венгос взимаше сабята си. Замахна към Скълдъгъри, който вдигна ръка, за да се защити, но острието премина през нея и тя падна на земята. Венгос го изрита до нея и се изправи над него с вдигнато оръжие.