Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Валкирия отскочи назад. Ранената плът се опита да се възстанови, но спря по средата.

Гротескния изръмжа. Опита се да впримчи момичето с дясната си ръка, която отново бе разплел, но тя отсече едно от петте пипала. Когато Гротескния ги събра в едно цяло, средният му пръст липсваше. Момичето настъпи и с меча си сечеше едно по едно деформираните ребра на чудовището.

То заотстъпва, опита се да я държи далеч от себе си, но Валкирия бе неумолима. Само веднъж се спря, когато изчака правилния миг и се гмурна между размаханите ръце, забивайки острието зад обезобразения гръден кош. Създанието се вцепени, а момичето размърда дръжката, за да насочи върха на меча надолу, към сърцето. След това го заби още по-дълбоко и завъртя. Гротескният изкрещя.

Звукът я удари като юмрук, а от раните му се заизлива тъма, която се насочи към Валкирия и нахлу в нея. Момичето се строполи, а мракът я раздираше от болка. Гръбнакът й се изви. В главата й се образуваха образи от последния път, когато бе изпитала подобна агония. Когато Серпин я бе посочил с червената си ръка, а зелените му очи изтляваха.

Мускулите й конвулсираха, тя се опита да изкрещи. И тогава мракът я напусна и тя можеше да вижда, да диша.

— Добре ли си? — попита отнякъде Скълдъгъри.

Тя вдигна глава. Гротескния лежеше неподвижен, а малки парченца мрак още се носеха във въздуха от корема му.

— Ауч — успя да каже Валкирия. — Това щипеше.

Скълдъгъри, понесъл отсечената си ръка, вървеше към нея.

— Ето — каза той. — Нека ти подам ръка.

Тя реши да не отвръща на кошмарно безвкусната му шега и му позволи да я вдигне на крака. От раната на лицето й още течеше кръв, а бузата й бе изтръпнала. Не задълго, помисли си тя. Болката щеше тепърва да започне.

— Не умрях — каза тя.

— Разбира се, че не. Прекалено съм умен, за да умра, а ти си прекалено хубава.

— Такава съм си — каза Валкирия и успя да се усмихне.

— Леле, гледай ти — долетя познат глас иззад тях. Сангуайн клатеше глава с подигравателна строгост — Какво направихте само. Осуетихте нашия коварен заговор. Излязохте от битката триумфиращи, победители! Проклети да сте, добряци такива. Проклети да сте.

— Не изглеждаш много разстроен — отбеляза Валкирия.

Той свали очилата си и ги забърса с една кърпичка.

— Какво, да не си мислите, че е приключило? Моето момиче, нещата сега започват . Не се тревожи, ще се видим пак много скоро. Да се пазиш, а?

По пътя надолу, в земята, той прати на Валкирия въздушна целувка.

Когато се увериха, че той няма да се появи отново, Скълдъгъри рече:

— Е, планът сработи чудесно.

— Скълдъгъри, целият ти план се състоеше в това да сме се доберели до Венгос отблизо и да видим какво ще стане.

— Е, не се ли получи?

Били Рей Сангуайн седеше на сянка и гледаше как го подминават хубавиците. Площадчето бе пълно с хора, денят бе слънчев, във въздуха се носеше прекрасният аромат на храна. Той се намираше в укрепеното градче Сан Гиминяно, в полите на италианските Алпи.

Две италиански момичета го погледнаха и се изхилкаха. Той им се усмихна и те отново се разхилиха.

— Дръж се прилично — каза този до него.

— Само се наслаждавам на гледката — подхвърли шеговито Сангуайн.

Мъжът остави тънък плик на масата между тях.

— Заплащането ти за добре свършената работа.

Сангуайн погледна съдържанието и несъзнателно облиза долната си устна.

— Значи е сработило?

— Венгос заподозря ли нещо?

— Нямаше си представа. Толкова беше самовглъбен, че и през ум не му мина да си помисли, че го играем.

— Някога бе добър съюзник — тъжно рече мистериозният мъж.

— Но не се поколебахте да го оставите да го отнесе вместо малката ви групичка.

Мъжът вдигна очи и Сангуайн се принуди да не отвръща поглед.

— Диаблерият, а трябваше да бъде в сянка. Твърде много е заложено, за да рискуваме. Но сега, когато Гротескния изпълни целта си, тази нужда от тайнственост вече не съществува.

— Знаехте, че Венгос ще се провали, нали?

— Въобще не го знаехме, дори направихме всичко възможно да му помогнем.

— Ама чакай. Гротескния не отвори никакъв портал. Не успя да извика Безликите. Не сте ли се провалили тогава?

— Венгос се провали. Нашият план си е наред.

— Не раз… как така?

— Гротескния повика Безликите с предсмъртния си крясък. Боговете ни хилядолетия наред бяха загубени отвъд реалността. Сега знаят пътя обратно. Идват, Били Рей. Боговете ни идват. Трябва само да сме готови да отворим вратата.