Дерек Ланди - Да играеш с огъня

— Венгос! — извика момичето. — Остави го!

— Или какво? Ще убиеш Сангуайн? Давай.

— Ще го направя!

— Вярвам ти. Не ми пука за безбожника. Погледни нагоре, момиче. Почти е време.

Сянката на Земята почти бе покрила Луната.

Сангуайн се възползва от ситуацията и стисна Валкирия за ръката, с която държеше бръснача. Той излетя от нея, а самата Валкирия прелетя над рамото на Сангуайн и падна по гръб. Той се изправи, взе си острието, остана няколко секунди, докато прецени положението и след това потъна в земята.

Венгос наблюдаваше сцената с усмивка.

— Затъмнението идва, изчадие. Безликите идват. Всичките ми планове и мечти ще се сбъднат. Провалихте се.

— Мне, още не сме — промърмори детективът.

— Какво, още някоя хитра изненада ли ще извадиш от ръкава си? Внимавай коя ще е, само един ръкав ти е останал.

— Е, тогава следващият ми фокус ще е… о, мамка му, не ми се занимава да измислям остроумия. Валкирия.

Тя запрати огнено кълбо, което удари Венгос в гърдите. Дрехите под бронята му се подпалиха. Венгос изкълна и опита да потуши пламъците. Револверът се озова в ръката на Скълдъгъри. Проехтя изстрел.

Сабята падна. От изгорените гърди на Венгос прокапа кръв.

— Но… не трябва да умирам така… не мога така… от ръката ти. Ти си… изчадие.

— Много неща съм — рече Скълдъгъри и пусна оръжието си.

Венгос се олюля към Валкирия, опита се да я хване. Тя го блъсна на земята. Баронът пропълзя към Гротескния.

— Кажи им, че съжалявам — пророни той. — Провалих ги…

Гротескния обви ръка около лицето му почти нежно, но след това я завъртя рязко и вратът на Венгос се скърши. Чудовището се изправи. Изглеждаше нестабилно, но се крепеше на крака.

Скълдъгъри също опита да стане, но не успя. Щракна с пръсти, но искра не излезе.

— Огнено кълбо — каза той на Валкирия със слаб глас. — Изстреляй едно в небето. Това е последният ни шанс.

Тя не разбра какво има предвид той, но изпълни молбата му.

— Това би трябвало да свърши работа — каза Скълдъгъри и се обърна по гръб немощно.

— Какво да правя сега?

Той не й отвърна.

Момичето хвана меча на Танит.

— Хей — обърна се тя към Гротескния. Той се обърна към нея и устата й пресъхна. Само тя стоеше права.

— Надцених ви — чу се глас зад нея. Изтезанието приближи, пристъпвайки над телата на Секачите. — Всичките ви надцених. Мислех си, че ще се справите сами.

Огнената топка явно е била сигнал, помисли си Валкирия. Какво ли бе измислил Скълдъгъри, за да го присъедини към каузата им? Едва ли е била бучка захар.

— Махай се — рече старецът. — Не ми харесва да съм близо до теб. Аз ще се оправя с това създание.

— Никъде не отивам.

— Тогава се отдръпни и ме остави да почистя кашата ти.

— Моята каша?

— Това създание не би било живо, ако не беше кръвта във вените ти. Съществуването ти застрашава живота на всички.

Това не бе спор, който Валкирия имаше времето или желанието да печели. Вместо това се отдръпна и Изтезанието премина през ужасяващата си трансформация. Отворилото се върху лицето му трето око фиксира безмилостно Гротескния.

— Здравей, чудовище — каза Изтезанието и избълва чернота.

Тя удари Гротескния, той се препъна, а чернотата се превърна в паяци. Гротескния смачка няколко в юмрука си, но в същото време Изтезанието го бе заобиколил и го удари в гърба. Гротескния падна по гръб. Старият магьосник го прикова с двата си предни крака. И тогава чудовището изчезна, а въздухът над Изтезанието се отвори като плик и Гротескния се изсипа върху гърба му и остана там, въпреки опитите на Изтезанието да се освободи. Ръката на чудовището се разплете и се обви около врата на паяка. Изправен на двата си най-задни крака, Изтезанието се запрепъва назад и накрая падна по гръб. Движението изтръска Гротескния от гърба му. Докато той се изправяше, Изтезанието започна да възвръща човешкия си облик. Не успя да го стори достатъчно бързо.

Гротескния, вече на крака, погледна надолу към немощния старец и го повдигна за косата с огромната си дясна ръка. Изтезанието изпъшка от болка.

Валкирия поиска от краката си да се движат, но те не й се подчиняваха. Трябваше само да направи първата крачка, всичко останало щеше да дойде само.

Успя. Гротескния запокити Изтезанието надалеч и Валкирия чу звук от разкъсана плът. Създанието пусна парчето скалп. Валкирия замахна и уцели лявата му ръка. Гротескния понечи да я сграбчи, но тя му се изплъзна, и с движение, което Танит и бе показала, сряза ребрата на Гротескния.