Дерек Ланди - Да играеш с огъня

От устата на паяка излезе нещо гневно и нечленоразделно.

— Така и си помислих. И така, след като си поговорихме, какво ще кажеш да спрем да увъртаме и да дойдеш да се пробваш?

Чудовището млъкна и Танит му се усмихна.

— Ако мислиш, че си толкова корав.

Мина секунда и Изтезанието се вдигна на задните си крака, готов да нападне. Танит се втурна към него, плъзна се между краката му, които още стояха на земята и грабна меча си. Паякът се обърна и тя замахна нагоре. Острието се плъзна по бронята му, докато намери процепа между хитиновите плочки. Създанието изпищя и се замята, а Танит се измъкна бързо изпод него, за да не я смачка.

Духна вятър и Скълдъгъри се озова на покрива. Той събори паяка по гръб с въздушна струя. Осемте му крака шаваха безпомощно. Танит скочи върху него и заби острието между бронираните плочки.

Чудовището моментално спря да шава.

— Добро момче — каза Танит.

Скълдъгъри заобиколи туловището на паяка и се вгледа в очите му.

— Предполагам, че щом знаеш кога да спреш да се съпротивляваш, си способен на разумна мисъл, затова ще ти кажа само веднъж — или правиш каквото ти кажем, или се махаш от пътя ни. Имаме работа за вършене, а партньорът ми е в опасност и търпението ми свърши. И така — ще се бием ли още или ще се споразумеем?

Изглеждаше, че Скълдъгъри няма как да получи отговор, но нечовешката уста се отвори и измежду щипците и зъбите прозвуча гласът на стареца.

— Слушам ви.

Валкирия прескочи стената пред себе си и падна на крака в градината зад нея. Следващата стена бе по-голяма и момичето натисна въздуха, изстрелвайки се нагоре. Ръцете й достигнаха ръба на стената и Валкирия успя да се преметне. Тухлите хвърляха дълбока сянка върху тревата. Валкирия изтича покрай къщата, чиято бе градината.

Продължи по тясна пътека, а дробовете й горяха с ярост, която харесваше, с която горяха, докато плуваше. Знаеше, че може да бяга вечно с този огън в себе си. Сви по още по-тясна пътека, по-скоро алейка. Чуваше ги ясно зад себе си. Глутницата Заразени бе по-тънко разпръсната, но по-бързите от тях я настигаха неумолимо. Подмина къщата на семейството си.

Кеят се виждаше отпред и Валкирия увеличи скоростта си. Морето се вълнуваше тази вечер, чуваше мощния му ритъм и знаеше, че няма да е лесно, но нямаше и избор. Още малко и щеше да е в ръцете им.

Знаеха ли? Дъск бе ли им казал за уязвимостта им към солена вода? В ума й проблесна мисъл. Това не бяха истински вампири, само Заразени. Водата би ли имала същия ефект? Нямаше време за премисляне. Само с този план разполагаше, само този шанс.

Валкирия се оттласна от ръба на кея, както бе правила безброй пъти като дете. Водата я обгърна, погълна я напълно. Момичето се изстреля обратно на повърхността. Загуби и другата си обувка. В нощта Заразените не виждаха какво има под водата и не знаеха, че има само един безопасен начин да се скочи в нея. Зазвучаха викове на болка и тъпи подводни удари на кости в скалите пред кея, точно както с Джей Джей Пърл.

Тя обаче също не бе плувала тук толкова късно и водите й се струваха твърде силни и непознати. Дърпаха я, бутаха я, заплашваха да я завлекат на дъното или твърде далеч от брега, но тя се бореше с тях. Още от Заразените цамбурнаха във водата и веднага започнаха да се паникьосват. Виковете им бяха рязко прекъснати от запушените им гърла. Един от тях обаче успя да я хване за роклята и я задърпа със себе си надолу.

Под водата Валкирия успя да освободи крак и изрита Заразения надолу. Загуби го от очи в черната вода. Самата тя бе твърде дълбоко, морето бе твърде бурно. Щеше да се удави.

Внезапно се сети нещо — миналата година, когато Скълдъгъри се бе издигнал до повърхността и бе вървял по нея. Обучението й. Трябваше да го използва. Скълдъгъри я бе научил на необходимото. Просто трябваше да се успокои и да се концентрира.

Избута от съзнанието си болката в дробовете си и събра ръце. Остави се на теченията, вместо да им се съпротивлява, опита се да се превърне в част от тях. Усети водата с ръцете си, за пръв път я долови като плетеница от разнородни сили. Усещаше ги под себе си, над себе си, около себе си. Вплете се в тях и се обърна.

Поривът на водата последва желанията й и тя подмина давещите се Заразени, лицето й излезе над повърхността. Извади и ръцете си, но отново потъна, ужаси се, че е сгрешила с контрола над вълните, но след това го възстанови и доколкото можа, яхна течението в посока към брега. Отслаби концентрацията си, когато усети водата относително спокойна, и успя да доплува до плиткото.