Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Приземи се тежко, извика от болка и се претърколи. Ожули колене и лакти върху алеята и окървави роклята си. Знаеше си, че трябва да носи панталони.

Светът спря да се върти и тя отвори очи. Заразените я гледаха неподвижни, а Дъск премина между тях с присвити очи и извити от омраза устни. Валкирия пак се затича.

Усещаше кръвта по краката и ръцете си, а ожулванията й горяха, но не им обръщаше внимание. Зад нея стълпотворението Заразени се раздвижи.

Валкирия мина през портала и пое по първата пътека вляво, загуби едната си обувка и изруга, задето не си е взела ботушите. От едната страна на тясната пътека се ширеха ниви, от другата бяха наредени задните дворове на къщите от квартала й. Стигна до разклонение. В едната посока се виждаха фарове, затова тя тръгна по другата, за да отклони Заразените от невинни хора. Тя се шмугна между една видеотека и една пицария и осъзна грешката си, когато чу гласове иззад ъгъла. Пицарията имаше заден вход, който пушачите използваха. Момичето сви вдясно към стената, ограждаща градината на заведението, и я прескочи. Приведе се и се зачуди дали наистина е успяла толкова лесно да се измъкне. Дъск се спусна върху нея отгоре и тя изкрещя.

— Вече няма да спазвам правилата — каза той. Вампирът трепереше. Той взе спринцовката от палтото си и я пусна. — Без правила. Без серум. Този път нищо няма да ме спре да те разкъсам.

Той изпъшка от болка.

— Съжалявам, че те порязах — опита да се помири с него Валкирия, докато вървеше назад.

— Твърде късно. Бягай, ако искаш. Адреналинът прави кръвта по-сладка.

Зад усмивката му кучешките зъби пробиха венците му.

Хвана ризата си в шепи и я разкъса като Супермен. За разлика от Супермен, разкъса и кожата си и под нея лъсна тебеширената белота на създанието, скрито зад човешкия облик на Дъск.

Валкирия се спусна към него и очите му се разшириха от изненада. Момичето се хвърли на земята, грабна спринцовката и я заби в крака му.

Дъск изрева, изрита я по гръб, а трансформацията му спря. Опита се да разкъса останалата част от човешкия си облик. Кожата му се разцепи по врата, но свличането не бе плавно като миналата нощ. Имаше много кръв.

Валкирия излази далеч от него, изправи се. Заразените бяха чули раздраните от агония крясъци на Дъск и идваха насам.

Семейното събиране на фамилия Еджли се намираше в предната част на голф клуба, а задната бе притъмняла. И по-добре, мислеше си Танит, докато наблюдаваше полета на Скълдъгъри назад и падането му.

Паякът-Изтезание се обърна към нея и тя избегна един от краката му нокти. Магьосницата се опита да побегне, но той бе много по-бърз от нея. Танит скочи към една от стените на сградата и се затича нагоре, трик, който я бе измъквал многократно от беди, но те никога не включваха гигантски паяци.

Той я последва по отвесната повърхност. Тя прекрачи ръба и стъпи на покрива. Зачака. Първо се появиха краката му, след това главата и тялото и Танит атакува. Мечът й проблесна като мълния, но срещна една от бронираните плочки, пазещи корема на паяка. Кракът му я удари в ребрата, тя изтърва оръжието си и падна на една страна. Посегна към меча си, но един от краката-нокти го настъпи.

Танит се заотдръпва. Паякът изтрака веднъж и замлъкна. Трите му очи, лишени от всякаква човечност, я следяха. Тя знаеше, че той може да нанесе удара си всеки момент и тя няма да може дори да реагира.

— Извинете — започна тя колкото се може по-любезно, — мисля, че сте застанал на меча ми. — Паякът-Изтезание не отвърна. Дали въобще можеше? Дали там вътре имаше някакво мислещо създание.

— Не мисля, че постъпвате напълно честно — продължи тя. — Ядосан сте на Скълдъгъри, че не е убил Валкирия, но с мен никога не сте се срещал. Не ме познавате. Ако отделите време да ме поопознаете, със сигурност ще ви допадна. Аз съм чаровно момиче. Всички така казват.

Паякът избъбри нещо неразбираемо.

— А, знаете ли — и това е доказан факт, — че повечето паяци са много, много грозни? Вярно е. Никак не им е лесно на женските паяци. Гледах един научнопопулярен филм. Защо мислите черната вдовица убива партньора си? Срамува се, затова. Не казвам, че вие сте грозен. Аз откъде ще знам? Имам само два крака, нали така?

Паякът напредваше бавно към нея. Танит отстъпваше.

— Не исках да ви засегна. Засегнах ли ви? Не исках. Сигурна съм, че като за гигантски човекопаяк, сте страхотен улов. А и външният вид не е всичко, нали? Знаете ли по какво си падаме момичетата? Чувство за хумор. Имате вид на някой, който лесно се усмихва. Права ли съм?