Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Може би прекаляваше малко. Отражението й вероятно бе срещнало някои познати на Валкирия. Всъщност, самата тя можеше да обърка всичко, ако се натресе в ситуация, с която отражението й би се справило с обичайната си ефикасност. И тогава чу собствения си крясък.

Валкирия се отклони от главната алея, затича се към малка група дървета. Зад тях, близо до фонтана, две фигури се боричкаха — отражението й и някакъв мъж в черно.

— Хей! — извика Валкирия.

Мъжът в черно вдигна поглед — бледо лице, странно красиво, неестествено спокойно.

— Ето те — каза той. — Почти ме заблуди. Почти. Но това тук не изпитва страх. А аз мога да надуша страха.

Той изблъска отражението встрани и то падна на колене.

— Отивай на училище — нареди му Валкирия. Отражението кимна, взе падналата чанта и изтича покрай нея и през дърветата, без дори да се обърне към нападателя си.

— Кой си ти? — яростно изстреля Валкирия. — Как откри къде живея?

— Проследих те. Загубих дирите ти, когато влезе в града, затова реших да изчакам, докато се покажеш пак. Даже си намерих нови приятели.

Момичето видя двойка младежи да вървят към нея. Познаваше ги. Не знаеше имената им, но ги бе виждала из града — държаха ръце, смееха се, целуваха се. Сега не се смееха. Лицата им бяха бледи като на странния мъж в черно. Изглеждаха болни, дрехите им бяха оцапани с кръв. Гледаха я с мъртви, тъмни очи. Валкирия върна поглед на странника, спомни си грациозните му движения.

— Ти си вампир — изтръгна се от нея.

— А ти си Валкирия Каин и идваш с нас.

Не можеше да се бие с тях. Още дълго време нямаше да е готова за нещо такова. Затова избяга.

Младежите се втурнаха по нея, стъпките им тупкаха глухо по тревата. Тя успяваше да поддържа разстоянието между себе си и тях известно време, но накрая започнаха да я настигат. Нямаше нужда да обръща глава, за да чуе колко са близо. Него обаче не бе успяла да чуе. Мъжът тичаше до нея без дори да се задъха. Валкирия се опита да отскочи встрани, но той се протегна почти мързеливо, сключи пръсти около ръката й и я спря рязко и болезнено.

Тя замахна, но той се поотмести и ръката й срещна въздуха. Когато се опита да го ритне, той направи крачка към нея и с отегчено изражение изви ръката й зад гърба и я свали на колене.

— Баронът те иска жива. Имай предвид, че не уточни дали те иска ненаранена . Не се опитвай да ме удариш отново.

— Ами аз? — провикна се иззад него спринтиращият Скълдъгъри. — Може ли аз да те ударя?

Вампирът пусна Валкирия и се обърна, но твърде късно, за да избегне юмрука на Скълдъгъри, насочен към носа му. Той се олюля назад и детективът разтвори рязко длан. Въздушната струя блъсна вампира право в лицето и той се превъртя назад във въздуха. Вместо да падне на тревата обаче, той усука тялото си с нечовешка ловкост и се приземи на крака.

— Детективе — промърмори мъжът в черно.

— Дъск — каза Скълдъгъри. — Мина време. Още ли си зъл?

Мъжът на име Дъск се усмихна.

— От време на време, когато ме прихване. — Посочи двойката младежи. — Позволи ми да ти представя приятелите си. Наричам ги Слуга едно и Слуга две. Кой е едно и кой две, ще ви оставя да се разберете помежду си.

Момчето и момичето нападнаха. Скълдъгъри отбягна нескопосаните им опити да го сграбчат и ги блъсна един в друг. Очертанията на Дъск като че ли се замъглиха за миг и в следващия вече клечеше до Валкирия. Вдигна я на крака и я повлече със себе си. Скълдъгъри се хвърли към него и двамата се претърколиха на земята, а шапката и шала на детектива отхвърчаха. Валкирия се препъна назад. Слуга едно, момчето, изръмжа и се понесе към нея. Отблизо имаше още по-ужасен вид. Очите му бяха мътни и зачервени, а на врата му ясно личаха белезите от ухапване. Нямаха нищо общо със спретнатите убождания, които бе виждала по филмите — вратът му бе брутално разкъсан. Засъхналата по кожата му кръв миришеше на изпотени медни монети.

За миг я обзе паника. Ръцете му стискаха яката й, избутваха я назад с неподозирана сила. Приятелката му, Слуга две, приближаваше откъм гърба му, също нетърпелива да я нарани. Валкирия се насили да се отпусне, да си спомни тренировките със Скълдъгъри и Танит, принуди тялото си да се отпусне, макар да искаше да крещи с всяка своя фибра.

Позволи им да я бутат назад. С лявата си ръка хвана китката на Слуга едно, а с дясната подпря лицето му. Подложи таз и преметна Слуга едно над главата си.

Слуга две пак изръмжа и я удари и светът пред очите на Валкирия се олюля. Тя успя да избегне последвалия опит за сграбчване, опита захват неуспешно, накрая с все сила изрита Слуга две в коляното и я избута.