Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Майка й седеше там, а до нея — пискливата й птицеподобна леля Берилия.

— Добро утро — смънка Валкирия и се насочи право към шкафа със зърнените закуски.

— Здравей, милинка — отвърна майка й.

— Добро утро, Стефани — поздрави я чинно леля й.

— Берилия — върна поздрава Валкирия.

— Как върви училището?

Валкирия изсипа малко корнфлейкс в купата си и ги заля с мляко. Не си направи труда да седне.

— Бива.

— Старателно ли учиш? Моите момичета не спират да се учат. Взели са това от моята страна на семейството, струва ми се. Възпитала съм ги в ценни работни навици.

Валкирия смотолеви нещо през лъжицата в устата си, изпълнена със съмнение във всяка дума на Берилия. Леля й не я харесваше и Валкирия не харесваше леля си. Берилия не харесваше племенничката си, защото Гордън я направи наследник на цялото му имущество, а Валкирия не харесваше леля си, както и чичо си Фъргус, просто защото бяха неприятни хора.

Баща й влезе, обут в елегантни панталони, жилетка и вратовръзка около голия му врат. Смигна на Валкирия и после забеляза снаха си.

— Берилия… — Опитът му да скрие смущението си се оказа напълно неуспешен.

— Дезмънд, добро утро.

— Берилия, какво правиш тук? Не е дори осем. Знаеш, че не обичам да те виждам преди първото си кафе.

Берилия се засмя по онзи отвратителен неин фалшив начин.

— О, Дезмънд, такъв си шегаджия! Исках само да поговоря с Мелиса, това е. Имаме много неща да организираме за утре вечер.

— О, мили боже, семейното събиране…

— Ще бъде чудесно!

— Но как? Ти ще си там — объркано отвърна Дезмънд и Валкирия почти се задави със закуската си.

Майка й го погледна.

— Забравил си си ризата.

— А, да, затова дойдох. Нямам нито една чиста.

— Зад вратата е.

Той се обърна и забеляза снежнобялата риза на закачалката. Потри доволно ръце и се зае да я облича. Бащата на Валкирия не обичаше вратовръзките. Притежаваше строителна компания и си мислеше, че ще я кара с работни ботуши и дънки всеки ден, но от време на време му се налагаше да се изтупва — да се прави на цивилизован, както се изразяваше.

— Хей, Стеф — каза той, — чакаш ли с нетърпение да почне учебният ден?

— О, да! — отвърна дъщеря му с престорен ентусиазъм.

— Какво мислиш, че ще научиш днес?

— Не мога и да си представя. Може би ще се науча да изваждам.

Баща й махна с ръка.

— Изваждането е силно надценено. Като събирането е, само че наопаки. Няма да ти трябва.

— Дезмънд! — възмути се Берилия. — Що за отношение? Момичетата на възрастта на Стефани се влияят толкова лесно — трябва да й се показва, че всичко, научено в училище, е ценно. Шегите и закачките са хубаво нещо, но някои неща просто трябва да бъдат взимани насериозно. Как може да очакваш от Стефани да бъде отговорна, когато й даваш такъв пример?

— Не знам — отговори той. — Ще разчитам на късмета си.

Берилия въздъхна раздразнено и сякаш се приготви да им изнесе лекция. Валкирия и баща й се възползваха светкавично от паузата.

— Отивам на училище — заяви момичето.

— Отивам на работа — каза Дезмънд почти едновременно с нея.

Валкирия остави купата си в миялната машина и се спусна към вратата.

— Но, Дезмънд, не си закусвал — намръщи се майка й.

— Ще си взема нещо по път. — Баща й я следваше плътно по петите. Във фоайето той взе ключовете си от една малка масичка. Размениха по един поглед и си кимнаха за довиждане, усмихнаха си се и баща й излезе през входната врата, а Валкирия се върна в стаята си.

Не за пръв път тя се почуди какво би било баща й да разбере, че семейните легенди са истина, че родът им наистина произлизаше от Древните, че дядо му и починалият му брат са били прави. Но тя не му бе казала. Ако знаеше истината, баща й щеше да опита да я спре, да я защити от хора като Серпин, Венгос и всякакви други, които се опитваха да я убият. Или пък щеше да иска да се включи. И тогава щеше да се наложи тя да го пази — не знаеше дали може да справи с това. Валкирия искаше нормално семейство. Така беше добре. Безопасно.

Съблече училищния си пуловер и го метна на леглото. Валкирия веднъж бе забравила за правилото с емблемите и отражението й бе отишло на училище със знака на училището от обратната страна на пуловера и мотото под него написано наопаки. Мислеше да не повтаря грешката. Сега изчака отражението й да навлече връхната дреха, и му връчи чантата си.

— Приятно прекарване — каза тя, а двойничката й кимна и излезе от стаята.

Валкирия не успя да потисне усмивката си. Откакто работеше със Скълдъгъри, не бе стъпвала в класната стая, но бе наясно с целия училищен материал до момента, с всички клюки и живота на едно обикновено тринайсетгодишно момиче.