Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Недалеч от нея Дъск и Скълдъгъри продължаваха схватката. Сега, когато елементът на изненадата вече не бе на страната на детектива, свръхестествената ловкост на вампира му позволяваше да отбягва с лекота ударите на Скълдъгъри и да се изплъзва от захватите му още преди детективът да ги завърши.

Дъск изрита Скълдъгъри и отстъпи назад, но нещо се изплъзна от джоба му и падна на земята. Докато се наведе и го вземе, Скълдъгъри вече бе протегнал ръка. Предметът полетя към дланта му — оказа се спринцовка, пълна с безцветна течност.

Дъск сви рамене.

— Задръж я. Имам си още много.

Слугите се прегрупираха. Валкирия щракна с пръсти, но не успя да предизвика искра. Опита пак и този път усети нагорещения въздух. Фокусира енергията си от центъра на тялото си към дланта си. Искрицата се превърна в пламък.

— Назад — предупреди тя слугите. Те не продумаха — може би дори не бяха способни на това.

Пламъкът прерасна в огнено кълбо, което тя запокити към тях. Ала Скълдъгъри извика нещо и изтича напред, замахна с ръка и силен порив угаси огъня. Хвана Валкирия за ръката и двамата заотстъпваха заднешком, а Слугите ги следваха неотлъчно.

— Заразени са — каза Скълдъгъри, — но не са загубени. Не още. Не искаме да ги убиваме.

Дъск вървеше бавно зад двамата младежи.

— Не са виновни, че аз ги избрах, все пак.

— Нужни са две нощи, за да се превърне заразеният във вампир — продължи Скълдъгъри. — Дотогава са невинни жертви.

— Но след две нощи — включи се отново Дъск, — всичко ще е приключило.

Скълдъгъри извади пистолета си, вдигна го към Дъск. Слугите спряха и изръмжаха. Усмивката на Дъск не слизаше от лицето му.

— Това е шансът ти да си тръгнеш — каза Скълдъгъри.

— Че защо да го правим? Вие отстъпвате. Не можете да убиете приятелите ми. Губите малката ни разпра.

Скълдъгъри вдигна предпазителя на пистолета си.

— Казах, че не искаме да ги убиваме. Не че няма да го направим.

— Ако стреляш, целият град ще се стече да види какво става, а дегизировката ти е ей там, на земята.

— Само това ме спира да те отърва от мъките ти още сега.

Дъск обмисли вариантите пред себе си и сви рамене.

— Слуги, тръгваме си.

Заразените младежи изръмжаха недоволно, но сториха, както им бе наредено и се присъединиха към Дъск, който вече правеше крачки назад, още обърнат към двамата детективи.

Скълдъгъри не свали оръжието.

— Кажи на Венгос, че очаквах повече от него. Серпин вече опита да залови колегата ми, за да се добере до мен. Кажи му, че ако ме иска, може да се покаже мъж и да дойде лично за мен.

— Баронът е достоен мъж.

— Баронът е страхливец.

Дъск се усмихна, но не отвърна. Той и слугите му постепенно избледняха под покривалото на дърветата.

Кино „Хибърниън“ бе като старец, прегърбено и посивяло, притиснато между по-високи, широки и добре изглеждащи сгради. Фасадата му, остатък от отминала епоха, се разпадаше, а от името липсваха няколко букви. Преди петдесет години дъблинчани се бяха тълпели в това кино. Самият Скълдъгъри го бе посетил за пръв път за прожекцията на „Висше общество“ и оттогава си бе паднал безвъзвратно по Грейс Кели.

Той паркира Бентлито в една задна алейка и Валкирия го последва в киното. Килимите по пода заглушаваха стъпките им. Подминаваха постерите на неизвестни филми зад помътняло стъкло. Зрители не бяха стъпвали тук десетилетия.

Както обикновено, нямаше никакви шумове, бе съвсем празно. Вървяха към екрана между редове седалки. Пред него бе спусната тежка, плесенясала червена завеса. Тя постепенно се отвори и екранът грейна, започна да излъчва някакви стари черно-бели кадри. Тухлена стена, а в нея — отворена врата. От тонколоните се чуваха звуците на град през нощта. Двамата детективи стъпиха на малката платформа, доближиха образа на вратата, а сенките им паднаха върху него. След това преминаха през екрана.

Заизкачваха стълбите от другата страна и постепенно изкуствена светлина замени сумрака. Стигнаха до най-горния етаж, където нямаше и помен от признаци, че са в старо кино. Вътрешността му бе заменена от лъскави коридори и лаборатории. Собственикът на „Хибърниън“ бе прекарал дълго време в поправки и промени, докато превърне сградата в института по магически науки, за който винаги бе мечтал. Поради деликатната същност на работа, извършвана от различните отдели — медицинския, чисто новата Морга, Отдела по теоретична магия, нямаше прозорци, а температурата бе внимателно контролирана.