Двамата се сборичкаха и паднаха заедно на земята. Мечът издрънча далеч от ръката на Танит, но тя успя да подпре крак на корема на Джак и да го отблъсне от себе си. Той направи задно салто и се приземи на крака, но юмрукът й го засече в лицето с безпощадна точност. Той отстъпи няколко крачки, а пред очите му затанцуваха ярки светлини. Съперникът му го изрита в коляното и той зави от болка, след това усети как Танит извива китката му. Той я избута, а картината пред очите му постепенно се проясняваше.
— Трябва да не ме закачаш! — изсъска. — Уникален съм аз! Даже не знаят какво съм! Трябва да съм в Червената книга! Застрашен вид! Трябва да ме пазите, не да ме ловите!
— Знаеш ли как пазят застрашените видове, Джак? Прибират ги на специално място, зад решетки, за да не може никой да ги нарани.
Лицето му се разкриви.
— Специално място, вика. Килия, искаш да кажеш, нали тъй? Никъде, в никаква килия няма да ме затваряш!
И тогава до тях долетя звука на плачещо бебе. Изражението на Джак доби мечтателен вид и той пак се усмихна.
— Да не си си го и помислил — предупреди го Танит.
Усмивката му стана злобна, а след това — похотлива.
— Пу, ти гониш — каза той.
Джак се затича към ръба на сградата, който внезапно изчезна изпод краката му, и след секунда се приземи на съседния покрив. Пазейки съвършено равновесие, той продължи да тича. Хвърли поглед през рамо — Танит Лоу го следваше по петите. Добра беше девойката, но Джак бе създаден за това. Принцът на Лондон. Градът го пускаше там, където не пускаше никого другиго. Джак го познаваше, както познаваше собственото си лице.
Бебешкият плач се чу отново и Джак свърна далеч от оживените части на града, последва звука над малките улички и еднопосочни алеи. Мощните му крака го носеха през мрака, а всеки път, когато променяше посоката си, ноктите им се впиваха в тухлите. Тичаше по отвесната стена на една сграда, когато забеляза, че Танит прескача от покрив на покрив в опит да му препречи пътя.
Бебето изплака за трети път и Джак намери целта си — светнал прозорец високо над улицата. Подскочи леко няколко пъти, за да набере инерция. В периферията на зрението му Танит се опитваше да го настигне. Твърде бавна , помисли си той. Прелетя с лекота над улицата и профуча през прозореца, устремен към люлката.
В нея обаче имаше само одеяла, а мракът изпълваше стая с голи стени, въобще не като детска стая, а и защо прозорецът беше отворен? Не беше достатъчно, за да е отворен…
Бебешкият плач се носеше от малък транзистор на перваза.
Капан. Бе го измамила.
Той тръгна към прозореца, но тя тъкмо се вмъкваше през него.
— Навън — каза Танит, — нямах шанс да те хвана. Но тук? Мой си, грозник.
Джак се паникьоса, хвърли се срещу вратата, но тя не помръдваше. Дори в мрака се виждаше как лъщи слабо от заклинанието на Танит. Нямаше шанс да се измъкне през нея. Завъртя се. Единственият изход бе прозорецът, който Танит пазеше. Тя остави меча си на земята и свали палтото си. Туниката й нямаше ръкави и оставяше открити мускулестите й ръце. Тя завъртя глава, за да раздвижи врата си, тръсна рамене и му кимна.
— И така. Ела и се пробвай, ако си толкова корав.
Джак изрева и се стрелна към нея, а тя го контрира с ритник. Наведе се под замахващата му длан и го халоса в челюстта. Той се опита да я прескочи, но по средата на скока го посрещна таванът и той се изтърси по корем и си изкара въздуха. След това сетивата му регистрираха единствено много юмруци, шутове и лакти, както и това, че лицето му някак си твърде често срещаше стените.
Накрая Джак се свлече на земята. Дишаше шумно, пъшкаше и зяпаше тъпо тавана. Дори на тъмно се виждаха пукнатините в него. Танит се появи в полезрението му.
— Сега готов ли си за хубавата си топла килия?
Джак изскимтя.
Валкирия се събуди рано. Взе едно камъче от поставката до леглото си и седна на пода със скръстени крака. Усещаше камъчето гладко в дланта си. Концентрира се върху него, както я бе учил Скълдъгъри. Накрая започна да чувства въздуха по кожата си, безбройните невидими нишки, от които бе изплетен. Камъчето бавно се отлепи от дланта й и се понесе нагоре. Част от нея още с е изумяваше от способностите й, но тя държеше тази своя част под контрол. За да използва магия успешно, не биваше да позволява на нищо да нарушава баланса й.
И тогава от долния етаж се понесе глас като машинката на зъболекар и камъчето падна обратно в ръката й. Мърморейки си под носа, Валкирия се изправи и влезе в банята — дотук с упражненията. Взе си душ и облече училищната си униформа, преди да слезе в кухнята.
Читать дальше