Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Библиотеката представляваше огромен лабиринт от рафтове, претъпкани с книги. Валкирия бе успяла да се загуби не по-малко от единайсет пъти в нея. Скълдъгъри се забавляваше неистово всеки път, когато тя попаднеше на някои от задънените краища или — още по-зле — попаднеше там, откъдето бе тръгнала, затова сега тя го остави да води.

Чайна Сороуз прекоси пътя им, облечена в тъмен делови костюм и прибрала косата си в кок. Тя се спря и им се усмихна. Чайна, най-невероятно красивата жена, която Валкирия бе виждала някога, имаше особеността да кара хората да се влюбват в нея от пръв поглед.

— Скълдъгъри, Валкирия. Толкова се радвам да ви видя. Какво води най-ценните детективи на Убежището при мен. Предполагам, че сте тук по работа?

— Правилно предполагаш — отвърна Скълдъгъри. — Аз пък предполагам, че вече знаеш защо сме тук.

— Чакай да помисля… заради един наскоро освободил се от затвора барон, може би? — попита тя с престорена усмивка. — Искате да знаете дали съм чувала някои особено сочни клюки?

— Чувала ли си? — попита Валкирия.

Чайна се поколеба, огледа се и ги дари с още една усмивка.

— Да поговорим насаме.

Тя ги поведе извън библиотеката, към луксозния й апартамент. Скълдъгъри затвори вратата, а тя се настани в едно кресло.

— Кажи ми, Валкирия, какво знаеш за барон Венгос?

Валкирия също седна на фотьойла срещу Чайна, но Скълдъгъри остана прав.

— Не много. Опасен е, това знам със сигурност.

— О, да — съгласи се Чайна, а сините й очи уловиха светлината от лампата. — Много е опасен. Фанатичен последовател на Безликите, а няма нищо по-страшно от фанатик. Заедно с Нефариан Серпин и лорд Вайл, той бе сред най-доверените генерали на Меволент. На него бяха възложени най-тайните им операции. Чувала ли си за Гротескния, скъпа моя?

Валкирия поклати глава.

— Преди да бъде заловен, на Венгос бе наредено да съживи Безлик от останките, открити в отдавна забравена гробница.

— Но това възможно ли е? — намръщи се Валкирия. — Да съживят Безлик след толкова време?

Този път й отговори Скълдъгъри.

— Венгос се оказа неспособен да го върне към живот цял , затова той използва части и органи и от други създания и така получи хибрид, който нарече Гротескния. Но дори тогава все още му липсваше една съставка.

— Всъщност две — поправи го Чайна. — Първо, имаше нужда от силата на некромант, за да го съживи, а след това — някакъв начин да го поддържа жив. Когато лорд Вайл умря, той реши, че може да използва силата му. Вайл беше некромант. Некромантите имат традицията да вложат цялата си мощ в някой предмет, в случая с Вайл — в броня.

— Значи ако Венгос сложи тази броня — рече Валкирия, — би имал цялата сила на Вайл…

— Само че не успя да я намери — каза Скълдъгъри. — Лорд Вайл умря сам, а бронята му изчезна.

— Ами другата липсваща съставка? Открил ли е какво му трябва?

— От това, което съм чула, да — отговори Чайна.

— Е, какво е?

— Той знае. Ние — не.

— Аха.

— За наше щастие, както и за щастие на света, Скълдъгъри беше подръка да осуети плановете на Венгос, преди да се добере до бронята и да вземе мистериозния липсващ компонент. Проследи барона до едно от укритията на врага и го залови в една от най-известните битки от цялата война. Скълдъгъри бе ранен сериозно в нея, ако си спомням правилно.

Валкирия погледна към детектива, а той скръсти ръце и каза:

— Нужен ли ни е този урок по история?

— Може би — отвърна Чайна, — защото чух, че сподвижниците на Венгос са взели, или поне са открили последната липсваща съставка.

Скълдъгъри наклони глава.

— Кои са тези сподвижници?

— За съжаление не знам.

— Значи ако Венгос сега има тази съставка, може да съживи Грозния? — попита несигурно Валкирия.

— Гротескният — поправи я Чайна.

— И не — допълни Скълдъгъри. — Невъзможно е. Ще му е нужна бронята на Вайл.

— Ако обаче я имаше и съживи това нещо, какво може да направи то? Ще можем ли да го спрем?

Скълдъгъри се позапъна за миг.

— Опасността от Гротескния е малко по-специална. На теория, той ще е способен да призове Безликите обратно в света като отвори портал между измеренията.

— Портал? — Валкирия не звучеше убедена.

— Да, но Гротескния трябва да е на върха на силите си, за да успее, а това няма да се случи.

— Защо?

— Трябва му сърце, но единственото подходящо за него беше това на Ку Геалах.

— Моля?

— Ку на Геалай Дюбхе — каза Чайна. — Това е пълното название. Не ви ли учат на ирландски в училище?