Дерек Ланди - Да играеш с огъня

Валкирия скочи с двата крака напред. Обувките й се забиха в гърдите му и той отново се строполи. Обърна се тъкмо навреме, за да срещне с челюст ритника на момичето. Тялото му се сгърчи и когато той пак опита да се изправи, се олюля и отново тупна. Изплю кръв и хвърли зъл поглед към момичето.

— Гадно хлапе! Надменно, нагло, гадно хлапе . Не знаеш с кого си имаш работа, а? Ще се превърна в най-великия убиец, който светът някога е виждал! — Той се изправи и бавно прокара ръкав по сцепената си устна. — Когато приключа с теб, ще оставя осакатения ти, окървавен труп на господарите ти като предупреждение. Изпратили са те срещу мен, сама. Следващия път ще трябва да изпратят батальон.

Валкирия се ухили и разпали още повече гнева на Скейпгрейс.

— Какво, да го вземат дяволите, е толкова смешно ?

— Първо на първо — каза тя с нарастваща увереност, — не са ми господари. Нямам господар. Второ, нямат нужда от батальон, за да те заловят. И трето — най-важното, всъщност — кой е казал, че съм сама?

Скейпгрейс се смръщи, обърна се и видя някой да се задава зад него — скелет в черен костюм. Опита се да го нападне, но облечен в ръкавица юмрук го фрасна в лицето, един крак го удари в пищяла, а лакът — в гърдите. Скейпгрейс рухна недостолепно.

Скълдъгъри погледна Валкирия:

— Добре ли си?

— Ще ви убия и двамата! — виеше Скейпгрейс.

— Тихо бе — отвърна му детективът.

Скейпгрейс пак се метна връз него, но Скълдъгъри хвана протегнатата му ръка, завъртя го и рязко прекъсна движението му с изпъната предмишница в гърлото. Скейпгрейс се превъртя във въздуха и се просна по корем. Скълдъгъри и Валкирия продължиха разговора си.

— Добре съм — каза момичето. — Наистина.

— Май ми счупи носа! — измънка Скейпгрейс, стиснал в шепи лицето си.

Не му обърнаха внимание.

— Много говори, но не мисля, че знае какво значат думите, които използва — допълни Валкирия.

Скейпгрейс скокна на крака.

— Аз съм Върховният убиец! Превръщам смъртта в изкуство!

Скълдъгъри отново го удари и кандидат-злодеят направи неволен пирует преди отново да срещне земята.

— Вауриен Скейпгрейс — започна детективът, — по силата на пълномощията си, получени от Съюза на справедливостта, те арестувам за многобройни опити за убийство — на Александър Ремит и София Тойл в Орегон, Кортънъс Оуд и Армитър Фоп в Сидни, Грегъри Касталан и Бартоломю…

Скейпгрейс за последен път атакува отчаяно, но Скълдъгъри го прекъсна с шамар. Върховният убиец се олюля, падна по задник и се разплака.

Колата беше Бентли ер-тайп континентал от 1954-а година. Пореше черната дъблинска нощ като бляскава, мощна акула. Прекрасна кола. Валкирия я бе заобичала почти колкото я обичаше Скълдъгъри.

Завиха по улица „О’Конъл“, подминаха Кулата 1 1 Една от централните забележителности в Дъблин, чието официално название е „Паметника на светлината“. Представлява иглоподобна декоративна кула. — Б.пр. и паметника на Роджър Пърс. От задната седалка Скейпгрейс се оплакваше колко са му стегнати белезниците. Бе почти четири сутринта и Валкирия преглътна прозявка.

По това време миналата година тя би си била сгушена в леглото вкъщи и би сънувала… каквото там е сънувала в онези дни. Сега си бе цяло щастие, ако успее, да поспи няколко часа на денонощие. Когато не гонеше откачалки като Скейпгрейс, упражняваше магическите си способности, а когато не го правеше, усвояваше бойни техники от Скълдъгъри или от Танит Лоу. Напоследък животът й бе много по-вълнуващ, много по-забавен и много по-опасен. Всъщност от това следваше и един от основните му недостатъци — рядко сънуваше нещо различно от кошмари. Чакаха я търпеливо да се унесе и винаги се впускаха в игри с ентусиазъм.

Но това бе цената, размишляваше тя. Цената на живот, пълен с приключения и силни емоции.

Собствениците на Музея на восъчните фигури го бяха затворили след случилото се миналата година и сега новото, импровизирано Убежище на Старейшините се намираше в друга част на града. То стоеше смълчано сред обкръжаващите го сгради — непретенциозно, неугледно дори, със заключени и запечатани входове. На Валкирия и Скълдъгъри така или иначе не им бяха нужни.

Паркираха откъм гърба, при камионите, с които бяха превозени восъчните фигури, и вкараха Скейпгрейс през задния вход. В слабо осветените коридори подобията на самотни исторически светила и киноикони събираха прах. Валкирия постави ръка върху скрития в стената бутон и тайната врата се отвори пред нея. Тя тръгна първа надолу по стъпалата, а в ума й проблесна спомена от миналото лято, когато бе намерила фоайето на стария музей отрупано с мъртви тела…