Дерек Ланди - Да играеш с огъня

— Не. Напълно нормален ден.

— Добре.

— Готова ли си да продължиш живота си?

— Готова съм.

Отражението й кимна, застана срещу голямото огледало на едно от крилата на гардероба и пристъпи в него. Валкирия докосна стъклото и в главата й се изля всичко, през което бе минало отражението й през деня. То започна да се променя, докато накрая не остана единствено образът на Валкирия в огледалото.

Тя започна да пренарежда новите си спомени. В училище имаха час по кариерна ориентация. Учителката ги бе попитала какво искат да работят, или поне да учат в колежа. Разбира се, никой нямаше представа какво да каже. Отражението й също си бе замълчало.

Валкирия се позамисли над това. Като че ли не й трябваше обикновена кариера. Щеше да наследи имението и парите на Гордън, когато навърши осемнайсет, така че парите й никога нямаше да свършат. Освен това, какво би могло да я заинтересува? Ако тя присъстваше в онзи час, знаеше какво би отговорила. Детектив . Щяха да й се подхилкват, но какво от това.

Основната разлика между нея и приятелите й не беше магията, нито приключенията. Разликата бе, че тя знаеше какво иска да прави с живота си и вече го правеше.

Валкирия се съблече, сложи си футболната тениска и си легна. След двадесет секунди вече спеше.

Тъмен силует се мяркаше далеч над лондонските улици, подскачаше от покрив на покрив, въртеше се и се премяташе във въздуха. Не носеше обувки и стъпките му бяха леки и безшумни като подет от вятъра шепот. Той си припяваше и току се хилеше високо и пронизително. Облечен в черен костюм, скъсан и вонлив, с опърпан цилиндър, който стоеше неподвижно на деформираната му глава, независимо от акробатиките му. Ноктите на ръцете му бяха дълги и корави.

Той се приземи на ръба на един покрив само на един крак и остана неподвижен, извил длъгнестото си тяло като скоба. Гледаше надолу към кръстопътя Черинг, към хората под него, към фучащите коли. Със свити устни и стрелкащи се насам-натам очички, той си избра от наличния набор жертви.

— Джак.

Той се обърна и видя млада жена, която вървеше срещу него с плътно закопчано дълго палто. Вятърът си играеше с чорлавата й руса коса. А лицето й — толкова красиво! Джак не бе виждал красиви лица от много години. Той я удостои с най-добрата си усмивка, пълна с малки жълти зъби.

— Танит — обърна се към нея Джак, с глас като счупена флейта. Акцентът му бе смесица от Източен Лондон и… нещо друго, непознато. — Изглеждаш пленяващо!

— А ти изглеждаш плесенясало.

— Много си мила. Какво те води в моята част на гората?

— Вече не е твоята част на гората, Джак. Нещата се промениха. Не биваше да се връщаш.

— Че къде да отида? В старчески дом? Пенсионерско селище? Аз съм създание на нощта, мила. Аз съм Спрингхийлд Джак 2 2 Springheeled — букв. „с пружини на петите“ — Б.пр. , нали тъй? Тук си ми е мястото.

— Мястото ти е в килия.

Той се изхили.

— Аз? В плен? За какво престъпление?

— Освен убийство ли?

Той обърна лявата половина на лицето си към нея и я погледна от крайчето на окото си.

— А, значи е още незаконно…

— Да, незаконно е.

Тя отвори палтото си и му показа меча си.

— Арестуван си.

Той се изсмя, превъртя се във въздуха и се приземи на десния си крак.

— Това обаче е нещо ново. Все си вреш носа, където не те искат, все раздаваше някакво твое си правосъдие, но досега не си арестувала . Ченге ли си вече, м? От ченгеджийницата?

— Предай се, Джак.

— Егаси, верно си от тях. Да знаеш, впечатлен съм.

Джак наведе глава, погледна я изотдолу с мъничките си очички.

— Какво викаше, преди да почнеш търкала? Ела и се пробвай…

— … ако си толкова корав.

— Ами ти? Корава ли си? — ухили се насреща й той.

Танит извади меча от ножницата и го вдигна така, че да улови лунната светлина.

— Ще те оставя сам да прецениш.

Спрингхийлд Джак отскочи .

Прелетя над нея и тя се завъртя по траекторията му, привеждайки се, за да избегне удара на ноктестата му ръка. Когато той се приземи, Танит се принуди отново да се отдръпне, за да не бъде уцелена от другата му ръка.

Джак блъсна меча й встрани и като използва крака й за опора, се покатери на рамото й. Тя го сграбчи за китката, за да блокира поредния му удар. Препъна се, неспособна да издържи теглото му, но той се оттласна от Танит преди тя да падне на покрива. Тя се претърколи със задно кълбо и когато се изправи на крака, Джак отново връхлиташе върху нея.