Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Демонът изрева, когато видя, че заклинанието му бе успешно и гордо се отправи към входа на новата кула, следван от троловете, личната охрана на Акар Кесел.

Обсадените жители на Брин Шандер и Таргос гледаха невероятната кула със смесица от благоговение, възхита и ужас. Не можеха да устоят на неземната красота на Кришал Тирит, ала знаеха какво означаваше появата й — Акар Кесел, Повелителят на гоблините и великаните, бе пристигнал.

Орките и гоблините паднаха на колене и над огромната армия се разнесе името на магьосника — с фанатична преданост, която накара хората на стените на Брин Шандер да изтръпнат от ужас, слугите на Кесел му отдаваха почит.

Дризт също остана поразен като видя колко силно бе влиянието на магьосника над иначе непокорните гоблинови племена. В този миг елфът разбра, че единственият шанс за спасение на жителите на Брин Шандер, бе Акар Кесел да умре. Разбра също, още преди да бе обмислил другите възможности, които се изправяха пред него, че именно той, Дризт До’Урден, щеше да се изправи срещу него. В момента обаче, се нуждаеше от почивка! Елфът намери една тъмна дупка наблизо и най-сетне изтощението от всичко, което бе преживял през последните няколко дни, го връхлетя.

Касиус също бе уморен. През цялата мразовита нощ представителят на престолния град бе стоял на стената, взирайки се към лагерните огньове, в отчаян опит да разбере колко от естествената вражда, която различните гоблинови племена хранеха едно към друго, все още бе жива. Вярно е, че видя незначителни разпри й дребнави обиди, ала нищо по-сериозно, което да му даде надежда, че армията може да се разпадне от само себе си по време на обсадата. Не разбираше как магьосникът бе успял да обедини толкова много чудовища, които по рождение се ненавиждаха с люта омраза. От появата на демона и издигането на Кришал Тирит Касиус разбра колко голяма бе мощта на Кесел. Много скоро мъдрият представител стигна до същия извод, до който бе стигнал и Елфът на мрака.

За разлика от него обаче и въпреки протестите на загрижените за здравето му Риджис и Гленсатер, Касиус не отиде да си почине, когато всичко в полето под тях най-сетне утихна. На плещите си той носеше отговорността за живота на няколко хиляди хора, които ужасени се бяха скрили зад стените на града му. Не, нямаше почивка за него! Трябваше да научи толкова много неща, трябваше да открие слабото място на привидно непобедимия магьосник.

И така, през целия първи ден от обсадата на града, Касиус не помръдна от мястото си, отбелязвайки границите на земите, които всяко племе обяви за свои и разгадавайки колко високо в йерархията стои всяко едно от тях, в зависимост от това на какво разстояние от Кришал Тирит се бе разположило.

Далеч на изток, лодките на Каер Кьониг и Каер Диневал стояха закотвени в пристанището на изоставения Източен пристан. Неколцина от рибарите бяха слезли на брега, за да съберат припаси, ала повечето от хората, като не знаеха колко далеч на изток се простираше черната ръка на Кесел, предпочетоха да останат в езерото.

От палубата на „Мъглоброд“, флагманския кораб на Каер Диневал, Йенсин Брент и Шермонт поеха ръководството на хората. Враждата между двата града бе забравена, поне временно, макар че от всички страни вече се носеха обещания за траен мир между градовете на Диншиър. И двамата представители бяха единодушни, че засега няма да напускат водите на езерото и да бягат — нямаха къде да отидат. Всички поселища в Десетте града се намираха под угрозата на Кесел, Лускан бе на повече от четиристотин мили, а и за да стигнат до там, трябваше да минат покрай черната армия на магьосника. Освен това бегълците не бяха подготвени за такъв път и нямаше да успеят да стигнат преди да ги връхлетят първите снегове.

Рибарите, които бяха слезли на сушата, скоро се върнаха с добри вести — Източен пристан бе недокоснат от Мрака. Наредено бе да слязат още неколцина екипажа и да донесат храна и одеяла, но Йенсин Брент бе предпазлив и предпочете да задържи по-голямата част от бегълците във водите на езерото, далеч от Кесел.

Скоро дойде и друга обнадеждаваща вест:

— Сигнал от Езерото на алените води, представителю Брент! — провикна се съгледвачът, застанал високо на мачтата на „Мъглоброд“. — Добра медовина и Дуганова бърлога са невредими!

И той вдигна високо малката стъклена сфера, изработена в Термалайн, която пречупваше слънчевата светлина и с помощта на сложни, но ограничени сигнали се използваше за предаване на съобщения на големи разстояния.