Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Само че не знаеха едно — Бруенор бе предвидил и това. В началото гоблините не можеха да разберат защо въжето така се хлъзга в ръцете им. Недоумението им не продължи дълго — само след миг джуджето отново се появи върху скалата, хванал края му с едната си ръка и голяма факла с другата.

Пламъчето лизна намазненото въже и бързо запълзя нагоре. Гоблинът, който се намираше най-близо до върха, светкавично спря да се спуска и успя да се изкатери обратно на пътеката. Останалите последваха двамата людоеди. Един от гоблините като че ли щеше да се спаси — вместо да се разбие на острите скали долу, той тежко се стовари върху скалата, на която стоеше и Бруенор. Преди да успее да се изправи на крака, Бруенор го ритна и той полетя след другарите си.

Джуджето одобрително кимна, докато наблюдаваше блестящия успех, който малката му хитринка имаше. Трябваше добре да я запомни — не се знаеше кога пак ще да му потрябва. И като плесна с ръце, Бруенор влезе през входа, който се намираше на скалата и хукна към по-високите тунели.

На горните скали, джуджетата се биеха и постепенно отстъпваха все по-назад. Планът им бе не да се вкопчат в смъртоносна битка отвън, а да подмамят враговете си във вътрешността на пещерите. Жаждата за кръв замъгляваше и малкото разум, който те имаха и без да се поколебаят и за миг, чудовищата влязоха в капана, твърдо убедени, че джуджетата бягат, уплашени от тях. Скоро, вярваха глупавите чудовища, враговете им щяха да бъдат притиснати.

Из тунелите зазвънтяха мечове. Джуджетата все така отстъпваха назад, подмамвайки гоблините към последния капан. Внезапно, от вътрешността на пещерите се разнесе силен тръбен зов. Като по команда, джуджетата се обърнаха и хукнаха надолу по тунелите.

Гоблините и людоедите, убедени, че най-сетне са разгромили враговете си, спряха само за миг, колкото да нададат победоносни викове и се втурнаха след тях.

Ала дълбоко в недрата на мините се раздвижиха лостове. Последният капан най-сетне бе щракнал около бойците на Акар Кесел. Всички входове на пещерите се срутиха. Земята яростно се тресеше под тежестта на падащите скали. Целият склон се сгромоляса и затрупа изходите.

Единствените чудовища, които успяха да се спасят, бяха бойците от челните редици. И докато те стояха объркани, оглушени от трясъка на падащите камъни и заслепени от огромния облак прах, който се виеше във въздуха, скритите наблизо джуджета светкавично ги посякоха.

Дори и хората в далечния Брин Шандер бяха обзети от ужас, когато чуха страшния тътен. Всички се завтекоха към северната стена и смаяни видяха огромните кълба дим, които се носеха във въздуха. Ясно бе какво се е случило, мислеха си те — джуджетата са погубени.

Ала Риджис не мислеше така. Полуръстът завиждаше на джуджетата — сега, макар и откъснати от външния свят, те бяха на сигурно място в обширните си подземни тунели. Още щом видя пламъците да се издигат над Каер Кьониг и Каер Диневал, Риджис разбра, че докато чакаше появата на приятеля си от Самотната кория, бе загубил възможността да избяга.

Сега не му оставаше друго, освен безпомощно да гледа как черните пълчища прииждат към Брин Шандер.

Лодките на Маер Дуалдон и Езерото на алените води се прибраха в пристанищата си в мига, в който разбраха какво става. Намериха семействата си в безопасност, поне засега. Само жителите на Термалайн завариха града си опустял. Единственото, което им оставаше, докато се връщаха в езерото, бе да се надяват, че близките им са успели да се доберат невредими до Брин Шандер или някое друго сигурно място. Знаеха, че вече няма с какво да им помогнат — съвсем ясно виждаха как северните отряди на армията на Акар Кесел плъзват из земите, които водеха към обречения им град.

Таргос, почти толкова добре защитен, колкото Брин Шандер и единственият град, който имаше някаква надежда да устои поне известно време на многочислената войска на Кесел, отправи покана към термалайнци да влязат в пристанището му. Рибарите от Термалайн, които съвсем скоро щяха да останат бездомни, с радост приеха гостоприемството на доскорошните си врагове. На фона на огромната катастрофа, която бе надвиснала над главите им, дребнавите им караници с народа на Кемп изглеждаха жалки.

Чудовищата, събрали се пред стените на Брин Шандер, бяха сигурни, че ще пометат града още преди залез-слънце. Те следваха плана на Акар Кесел до най-малката подробност. Повечето от воините се отклониха на север и се разположиха в откритото поле между Таргос и Брин Шандер — сега вече войските на двата най-силни града не можеха да се обединят.