Р. Салваторе - Долината на мразовития вятър - цялата трилогия

Касиус поклати глава, твърдо решен да защити Брин Шандер.

Ала в този миг откъм Бременския проход се зададе нова група бегълци. Обзети от ужас при вида на подпалените Каер Кьониг и Каер Диневал, жителите на незащитения Термалайн бягаха. Повече от хиляда човека се опитваха да се спасят и отчаяно тичаха към Брин Шандер. Като пресметна скоростта, с която се движеха и разстоянието, което ги делеше от сигурността на престолния град, Касиус разбра, че бегълците скоро щяха да се озоват в откритото поле пред северните порти на града.

Където гоблините щяха да ги хванат.

— Върви! — обърна се той към Агорвал.

Брин Шандер имаше нужда от воините му. Но ако не отидеха, полето пред тях скоро щеше да бъде залято от кръвта на жените и децата.

Агорвал поведе храбрите си воини по североизточния път, търсейки място, където да изкопаят окопи. Избраха малко хълмче, където пътят леко се спускаше надолу. Там бойците залегнаха и зачакаха, готови да се бият и да умрат. Край тях преминаваха последните бегълци, изпълнени с ужас и отчаяние, като виждаха, че няма да успеят да достигнат стените на Брин Шандер, преди гоблините да ги връхлетят.

Възбудени от мириса на човешка кръв, челните редици на чудовищната армия вече достигаха последните бегълци, най-вече майки, които носеха на ръце малките си деца. Насочили цялата си стръв към лесната плячка, гоблините забелязаха отряда на Агорвал, едва когато бойците се врязаха в редиците им.

А тогава вече бе твърде късно.

Храбрите термалайнци изстреляха колчаните си срещу чудовищата и когато и последната им стрела вече стърчеше от гърлото на някой гоблин, захвърлиха лъковете и с голи мечове се впуснаха в ръкопашен бой. Те се биеха безстрашно, като хора, приели жестоката си съдба, с гордо изправена глава. Труповете на гоблините скоро осеяха земята, а нови и нови чудовища разярено напираха напред, само за да бъдат и те посечени на свой ред.

Ала войската на Акар Кесел като че ли нямаше край. Всеки път, когато някой гоблин паднеше мъртъв, две нови чудовища заемаха мястото му. Много скоро самоотвержените термалайнци бяха обградени с море от гоблини.

Агорвал успя да се изкачи едно малко възвишение и погледна към Брин Шандер. Жените бяха далеч напред, ала се движеха бавно. Ако сега воините му се обърнеха и побегнеха, щяха да настигнат бегълците още преди да са изкачили хълма на престолния град. А гоблините щяха да ги следват плътно по петите.

— Трябва да се притечем на помощ на Агорвал! — извика Гленсатер.

Ала този път Касиус не отстъпи:

— Агорвал изпълни задачата си — отвърна той. — Бегълците ще успеят да се доберат до стените. Няма да пращам още бойци на смърт! Дори и всички воини от Десетте града да излязат на бой сега, ще са безсилни срещу тази чудовищна войска!

Мъдрият представител на Брин Шандер бе разбрал, че да победят Акар Кесел само със сила ще бъде невъзможно.

Жалостивият Гленсатер помръкна.

— Вземи един отряд — склони най-сетне Касиус — и върви да помогнеш на изтощените бегълци да се изкачат!

Воините от Термалайн бяха притиснати отвсякъде. От високото си място Агорвал погледна назад и се зарадва — жените и децата бяха спасени! После обърна очи към високите стени на Брин Шандер и макар да не можа да различи Риджис, Касиус и останалите сред множеството, което ужасено наблюдаваше отчаяната битка, знаеше, че те са там и го гледат — самотна фигурка, гордо изправена върху малкото възвишение.

Все така прииждаха пълчищата гоблини, скоро ги връхлетяха орки и вербези. Агорвал вдигна оръжие в последен поздрав към приятелите си. Щастлива усмивка озари лицето му, когато се обърна и заедно с воините си се вряза в редиците на презрените врагове — това бе най-славният миг в живота на доблестните термалайнци.

Риджис и Касиус видяха как черната вълна на чудовищата помете до един храбрите бойци от Термалайн.

Далеч под тях, тежките порти шумно се захлопнаха. Бегълците бяха спасени.

Славна бе победата на термалайнци, ала на твърде висока цена. Единствените, които се биха с войската на Акар Кесел този ден и наистина успяха да спечелят битката, бяха джуджетата. Дни наред се бяха подготвяли ковачите от Митрал Хол за нашествието на черната армия, ала когато най-сетне дойдоха, чудовищата замалко не ги отминаха без да ги забележат. Желязната воля на магьосника беше подчинила всички гоблини и с нечувана досега дисциплина (още по-смайваща, като се вземе предвид, че рамо до рамо крачеха десетки различни и враждуващи помежду си племена), войската се придържаше към ясния план, който й нареждаше какво точно да прави в първоначалното нападение. А джуджетата не бяха включени в този план… засега.